Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 67

* * *

Не след дълго, докато кралят лежал в голямата зала на Каменния тъпан, с превързани и шинирани крака, първият гарван на кралица Ренира пристигнал от Дъскъндейл. Когато Егон научил, че неговата сестра се връща с Виоланд, заповядал сир Алфред Брум да подготви „подобаващо посрещане“ за завръщането й у дома.

Всичко това ни е известно сега. Но кралицата не знаела нищо, когато стъпила на брега право в капана приготвен от брат й.

Ренира се засмяла, когато видяла развалината, която бил Слънчев огън, златния дракон.

— Кой е сторил това? — попитала. — Трябва да му благодарим.

— Сестро — извикал кралят от балкона.

Не можел да ходи, нито да стои прав, затова го носели в стол. Хълбокът му, счупен при Гарванов покой оставил тялото на Егон свито и разкривено, някога красивото му лице било подпухнало от маковия сок, белези от изгаряне покривали половината му тяло. Въпреки това Ренира го познала веднага и казала:

— Скъпи братко. Надявах се да си мъртъв.

— След теб — отговорил Егон. — Ти си по-голямата.

— Радвам се, че помниш това — отговорила Ренира. — Изглежда, че сме твои затворници. Но не мисли, че ще ни задържиш дълго. Моите верни лордове ще ме намерят.

— Ако претърсят седемте ада — може би — отвърнал кралят, докато хората му изтръгвали Ренира от ръцете на сина й. Някои казват, че сър Алфред Брум я сграбчил за ръката, други твърдят, че били двамата Том, бащата Рошавата брада и сина Пелтека. Сър Марстън Водите бил там също, заметнат с бял плащ, защото крал Егон го включил в Кралската си гвардия заради доблестта му.

И все пак нито Водите нито някои от другите рицари, които били в двора не изрекли и дума на протест, когато кралят дал своята сестра на дракона си. Казват, че отначало Слънчев огън не пожелал това, което му предлагат, докато сър Брум не убол гърдите на кралицата с кинжала си. Миризмата на кръв събудила дракона, който подушил Нейна светлост и после я окъпал в пламък толкова внезапно, че плаща на сър Алфред се подпалил, докато той отскачал встрани. Ренира Таргариен имала време да вдигне глава към небето и да изкрещи едно последно проклятие към своя брат преди челюстите на Слънчев огън да се сключат около нея, откъсвайки ръката й от рамото.

Златният дракон погълнал кралицата на шест залъка, оставяйки само левия й крак под пищяла „за Странника“. Синът на кралицата гледал ужасен, неспособен да помръдне. Ренира Таргариен, Радостта на кралството и кралица за половин година си отишла от този скръбен свят на двадесет и втория ден от десетата луна на 130 година сл. З. Е. Тя била на тридесет и три години.

Сър Алфред Брум настоявал да убият и принц Егон, но крал Егон забранил. Само на десет, момчето все още можело да бъде ценен заложник, заявил той. Въпреки че сестра му била мъртва, все още имала поддръжници, с които Негова светлост трябвало да се справи, преди да помисли да седне на Железния трон отново. Така че поставили окови на врата, китката и глезена на принц Егон и го отвели в подземията под Драконов камък. Придворните дами на покойната кралица, заради благородната си кръв, получили килии в кулата на Морския дракон, където да очакват да бъдат откупени.