Читать «Мечът на Ликтора» онлайн - страница 8

Също като кучетата-вълци (които аз никога не бях виждал, защото бяха прекалено свирепи, за да са от някаква полза), тези еклектици бяха взели най-жестокото и най-неуправляемото от смесената кръв на предците си — като приятели и последователи бяха мрачни, нелоялни и свадливи, като врагове бяха свирепи, измамни и отмъстителни. Или така поне бях чувал от моите подчинени във Винкулата, понеже половината от затворниците там бяха еклектици.

Срещна ли мъже, чийто език, облекло и обичаи са ми чужди, винаги се опитвам да отгатна какви са жените от тяхната раса. Винаги има връзка, понеже са издънки на един и същ кълн, също както листата на едно дърво, които човек вижда, и плодовете, които не вижда, защото са скрити от листата, са части от един и същ организъм. Но наблюдателят, наел се да предскаже вида и вкуса на плодовете, като съди само по формата на няколкото разлистени клонки, които е видял (като в моя случай) от разстояние, трябва да знае много за листата и плодовете, ако не иска да стане за посмешище.

Войнствените мъже може да са родени от мечтателни, или сестрите им да са силни колкото тях и по-решителни. И ето че аз, докато крачех сред тълпата, съставена главно от еклектици и граждани (които не ми изглеждаха много по-различни от несусианците, само дето облеклото и маниерите им бяха по-грубовати), се размислих за тъмнооки, смугли жени, жени с лъскави черни коси, гъсти като опашките на пъстрите коне, които яздеха техните братя, жени, чиито лица си представях силни и нежни едновременно, жени, способни на ожесточена съпротива и бърза капитулация, жени, които можеха да бъдат спечелени, но не и купени — ако въобще съществуват такива жени на света.

Въображението ме отведе от обятията им към местата, където можеше да ги открие човек, в усамотени хижи на завет до планински ручеи или в кожени юрти, самотно разпънати по високопланинските пасища. Скоро се опияних от мисълта за планината така, както навремето се бях опиянил от мисълта за морето, преди учителят Палемон да ми обясни къде по-точно се намира Тракс. Колко величествени са те, неподвижните идоли на Ърт, издялани с непонятни инструменти във времена незапомнено древни, и до днес възправят над ръба на света главите си, увенчани с владишки корони, тиари и диадеми, инкрустирани със сняг, глави с очи като градове, и снаги, чиито плещи намятат зелени гори.