Читать «Мечът на Ликтора» онлайн - страница 2

— Около хиляда и шестстотин. Наистина ли вярваш, че тези хиляда и шестстотин души биха били свободни, ако ме нямаше мен да ги охранявам? Те вече бяха там, когато дойдохме, помниш ли?

Доркас все така не ме поглеждаше в очите.

— Като масов гроб е — каза тя. Видях тръпката, която плъзна по раменете й.

— Така и трябва да бъде — казах й аз. — Архонтът би могъл да ги освободи, но кой ще възкреси хората, които те са убили? Ти не си губила близък човек, нали?

Тя не отговори.

— Попитай съпругите, майките и сестрите на мъжете, които нашите затворници са оставили да гният в планините, попитай ги дали Абдиесус трябва да ги пусне.

— Само себе си — каза Доркас и духна свещта.

Тракс е като извит кинжал, впит в сърцето на планината. Лежи в тясно дефиле на долината на Асис и се простира нагоре по течението й до замъка Асиез. Харената, пантеонът и другите обществени сгради заемат цялата равна земя между замъка и стената (наричат я Капулус), която затваря долния край на стесняващата се долина. Частните сгради в града се катерят по канарите от двете страни, а голяма част са на практика вкопани в самата скала — обичай, на който Тракс дължи едно от прозвищата си — Градът на стаите без прозорци.

Благосъстоянието си дължи на местоположението си в началото на плавателната част на реката. При Тракс всички стоки, превозвани на север по Асис (много от които са преплавали девет десети от дължината на Гиол, преди да навлязат в устието на по-малката река, която може би наистина е изворът на далеч по-голямата Гиол), трябва да бъдат разтоварени и превозени на гърба на товарни животни, за да продължат. И обратно, хетманите на планинските племена и земевладелците от района, които искат да превозят вълната и царевицата си до южните градове, ги стоварват на брега, под водопада, който бучи през дъгообразния преливник на замъка Асиез, и оттам стоката потегля по реката.

Както се случва винаги, когато една крепост налага закона върху врящ и кипящ от вътрешно напрежение район, прилагането на правосъдието е основната грижа на градския архонт. За да наложи волята си на хората извън стените, които в противен случай навярно биха я отхвърлили, в случая архонтът разчиташе на седем ескадрона димарчии. Съдът заседаваше всеки месец, от новолуние до пълнолуние, като започваше призори и продължаваше до изчерпване на делата, предвидени за деня. Като главен изпълнител на присъдите, издадени от архонта, от мен се очакваше да присъствам на тези заседания, така че архонтът да е сигурен, че наказанията, които постановява, не ще бъдат нито смекчени, нито утежнени от онези, които в противен случай биха били натоварени да ми предават волята му. Друго мое задължение бе да наглеждам отблизо управлението на Винкулата, където държаха затворниците. Тези ми задължения бяха същите, макар и в по-малък мащаб, като онези на учителя Гурлойс в нашата Цитадела, и през първите няколко седмици след пристигането ми в Тракс ми тежаха доста.