Читать «Левиатан» онлайн - страница 8

— Къде отиваме, Ото? Обяснете ми, незабавно.

— Трябва да дойдете с нас, Ваше височество — отвърна меко Ото Клоп.

— Трябва да се отдалечим възможно най-много от Прага — каза Волгер. — Разпореждания на баща ви.

— Но баща ми дори не е… — Алек скръцна със зъби и изруга. Какъв глупак е бил, да се остави да го подмамят в гората с приказки за среднощно пилотиране — също като да примамиш дете с бонбонче. Цялото домакинство спеше, а родителите му бяха далеч в Сараево.

Ръцете на Алек бяха все още уморени от борбата да задържи Бурехода изправен, а както беше овързан в пилотското кресло, едва ли можеше да успее да извади ножа си. Затвори очи — беше оставил оръжието си в стаята, под възглавницата.

— Ерцхерцогът остави указания — рече граф Волгер.

— Лъжете! — извика Алек.

— Иска ми се да беше така, млади господарю. — Волгер посегна към вътрешността на жокейския си жакет.

Паниката заля Алек, проправяйки си път през отчаянието му. Ръцете му се стрелнаха към непознатите контролни ръчки в търсене на сигнала за бедствие. Едва ли бяха много далеч от дома все още. Със сигурност все някой би чул вика на Бурехода.

Ото скочи, сграбчвайки ръцете на Алек. Волгер извади едно малко шишенце от жакета си и насила го доближи до лицето на принца. Сладка миризма изпълни кабината и замая главата му. Опита се да не диша, борейки се до последно с едрите мъже.

Тогава пръстите му откриха аларменото въже и дръпнаха…

Ала ръцете на учителя Клоп вече бяха на таблото и отпускаха пневматичното налягане на Бурехода. Сирената успя да нададе жалък затихващ вой — колкото чайник, свален от огъня.

Алек все още се бореше, сдържайки дъха си минути наред, както му се стори, но накрая дробовете му се предадоха. Пое си рязко въздух, а острата миризма на химикали изпълни главата му…

Цяла каскада от светли петна се спусна върху инструментите, а от раменете му сякаш падна тежест. Почувства, че се рее освободен от чиито и да било ръце, освободен от коланите на седалката — дори от гравитацията.

— Баща ми ще свали главите ви — успя да изграчи той.

— Нищо подобно, Ваше височество — каза граф Волгер. — Родителите ви са мъртви, бяха убити в Сараево тази вечер.

Алек се опита да се изсмее на това абсурдно изявление, но светът се преобърна наопаки, заливайки го с мрак и тишина.

Три

— Събуди се, мамино детенце!

Дерин Шарп отвори едното си око… и се намери загледана в гравираните линии, обикалящи покрай тялото на един въздухоплавателен звяр, като течението на река около остров — диаграма на въздушните потоци. Вдигна глава от учебника по въздухоплаване и установи, че страницата, на която беше отворен, се е залепила за лицето й.

— Пак си будувала цяла нощ! — Гласът на брат й Джаспърт отново се блъскаше в ушите й. — Казах ти да поспиш малко!

Дерин внимателно отлепи страницата от бузата си и се намръщи — тънка струйка слюнка беше размазала диаграмата. Зачуди се дали като спи с глава върху учебника, в мозъка й не се натрупва още въздухоплавателно знание.

— Очевидно все пак съм дремнала, Джаспърт, предвид, че ме завари да хъркам.