Читать «Скандинавска митология» онлайн

Нийл Геймън

Скандинавска митология

Предговор

Трудно е човек да определи кои са любимите му митове, точно както е трудно да реши коя кухня предпочита (понякога му се яде тайландска храна, понякога суши, а друг път жадува за простичките ястия, с които е израснал). Но ако трябва да избирам, това вероятно ще са скандинавските митове.

Първата ми среща с Асгард и обитателите му, беше, когато като малко момче, не повече от седемгодишен, четях за приключенията на могъщия Тор, нарисувани от американския художник на комикси Джак Кърби в историите, създадени от Кърби и Стан Лий, в които диалозите бяха развити от Лари Либер, брата на Стан Лий. Тор на Кърби беше красив и могъщ, а неговият Асгард — един огромен град от света на научната фантастика с внушителни сгради и опасни постройки. Один беше мъдър и благороден, Локи — истински пакостник, язвително създание, което носи шлем с рога. Обичах русия Тор на Кърби, размахващ своя чук, и исках да науча повече за него.

Намерих екземпляр на „Митове на скандинавските народи“ на Роджър Ланселин Грийн и ги четох и препрочитах с огромно удоволствие и удивление — в неговите истории Асгард вече не беше градът от бъдещето на Кърби, а замък на викингите и групи от сгради в заледената пустош; Один, бащата на всички, вече не беше благороден, мъдър и гневлив, а мъдър, загадъчен и опасен. Тор беше точно толкова силен, колкото и Могъщия Тор в комиксите, и чукът му толкова тежък, но сега той беше… ами, честно казано, не от най-умните сред боговете. А Локи не беше зъл, макар със сигурност да не беше сред силите на доброто. Локи беше… сложен. Освен това разбрах, че скандинавските богове имат своя собствен ден на Страшния съд — Рагнарьок, залезът на боговете, краят на всичко. Боговете щяха да се бият с ледените великани и всички щяха да умрат.

Дали Рагнарьок вече се бе случил? Или предстоеше? Тогава не знаех, а и сега не съм сигурен.

И точно фактът, че светът и историята свършват, и начинът, по който светът свършва и се ражда отново, превръщаше боговете и ледените великани, както и всички останали, в трагични герои, трагични злодеи. Заради Рагнарьок продължавах да мисля за скандинавския свят и той странно ми се струваше все още в настоящето, докато други, по-добре документирани вярвания, ми изглеждаха част от миналото, стари неща.

Скандинавските митове са митовете на едно студено място с дълги, дълги зимни нощи и безкрайни летни дни, митове на хора, които не са харесвали особено и дори не са се доверявали много на боговете си, макар да са ги уважавали и да са се страхували от тях. Доколкото можем да преценим, боговете на Асгард са дошли от Германия, преминали са в Скандинавия, а след това и в частите от света, където властвали викингите — Оркни, Шотландия, Ирландия и Северна Англия — и където нашествениците оставили места, наречени на Тор и Один, както са оставили имената на боговете си и в дните на седмицата.

В английския език: вторник, сряда, четвъртък и петък са наречени с имената на скандинавски богове, а именно едноръкия Тир (сина на Один), Один, Тор и Фриг, кралицата на боговете.