Читать «Шадоу стрийт 77» онлайн - страница 225

След като си взе душ, поръча си обяд и вечеря от различни ресторанти. Обядът му беше му гу гай пан и докато го ядеше на бюрото си, не успя да вкуси, подуши или забележи зелен сойлент в него.

С напредването на деня чувството му за вина се засили. Беше се събудил с убеждението, че трябва да дари деветдесет процента от тристамилионното си наследство на доктор Кърби Игнис за важните проучвания на добрия човек. Това беше единственото, с което можеше да компенсира факта, че се беше родил богат, а не беше спечелил състоянието си, единствената възможност за изкупление и въпреки това той отлагаше. До четири часа следобед беше измъчен до такава степен от нов прилив на вина, че излезе от апартамента си и с нежелание се отправи към апартамент 2-F. В коридора се натъкна на съседката си Шели Рийвс и изпита огромно облекчение при новината, че Мики Дайм е убил Игнис предишната вечер. Върна се в апартамента си и си сипа нова чаша от домашно приготвената кола.

* * *

Уини продължи да чете много книги и да отбягва мъжествените музикални инструменти. Прекарваше по малко време с Айрис почти всеки ден. Не беше привличане между момче и момиче и не би могло да бъде. Бяха приятели.

Не говореха за света на Единственото отчасти защото тя не говореше много, а и той не знаеше какво точно да каже. Освен това, дори и да знаеше какво да каже за това изживяване, не можеше да го сподели с никого, без да свърши в лудница като Мики Дайм. Трябваше да помисли и за господин Хоукс. Той беше убил господин Игнис и ако историята се разчуеше, можеше да отиде в затвора. Убийството на господин Игнис беше най-трудната правилна постъпка и господин Хоукс беше героят, в когото Уини никога нямаше да успее да се превърне. Една нощ Уини сънува сестрите Къп. Дядо му Уинстън, който беше загинал в минна експлозия, когато Уини е бил бебе, също присъстваше в съня и той си спомняше само, че се чувстваше добре, както се чувстваше добре при всяко от посещенията си при баба Треърн във фермата, купена й от майка му. Но сънят беше странен, защото се събуди на два пъти и сестрите Къп седяха на ръба на леглото му, не онова от съня, а истинското му легло, седяха и му се усмихваха. Можеше да се закълне, че усети как едната гальовно отмахна косата от челото му, както понякога правеше майка му, а другата го целуна по бузата, но чувството не беше като в сънищата, а съвсем истинско. Едната от тях каза „Смело момче“ и независимо дали бяха реални или просто сън, Уини не знаеше какво да им отговори. Един ден Айрис получи куче с цел социализиране от организация, която предоставяше кучета помощници на хора със специални потребности, и това беше голяма промяна. Дори преди Айрис да е била понякога щастлива, не си личеше, но сега се виждаше колко е радостна с този голдън ретривър. Казаха, че може да кръсти кучето както поиска, и за известно време Уини се надяваше, че ще го нарече Уини, но това, разбира се, щеше да е доста объркващо. Тя го кръсти Бамби, а Уини не се засегна. Един ден майка му показа статия във вестника за някакъв учен, който умрял в катастрофа, след като по някаква причина беше карал по ръба на канара. Казваше се Норкуист и беше работил с доктор Игнис. Скоро след това майка му и господин Хоукс се сгодиха и предстоеше да се оженят. Боже, новите песни, които започна да пише, бяха страхотни. Тя винаги композираше хубави неща, но тези бяха повече от страхотни. Старият Фаръл Барнет също се ожени отново за някакво момиче на име Лулу с огромна коса и около четири месеца по-късно тя роди две бебета — момченца близнаци. Майка му беше абонирана за „Върайъти“ и един ден Уини видя поздравления за новия хит на баща си, беше публикувана и нова снимка, въпреки че Уини така и не получи екземпляр с автограф. Новият му баща водеше Уини къде ли не: в музеи, в увеселителни паркове, на кино, само да каже и щеше да го заведе навсякъде. В началото се обръщаше към него с „господин Хоукс“, а после с „Бейли“, защото всички решиха, че така е добре. Един ден обаче осъзна, че го нарича „татко“, че го прави от доста време, без да си е дал сметка, и това беше хубаво. Имаше двама бащи и ги обичаше и двамата — или поне му се искаше, — беше му приятно, че ги има и двамата, въпреки че старият Фаръл Барнет беше татко с малко „т“, докато Бейли Хоукс беше с главно. Взеха си свое куче, голдън ретривър, кръстен Мърл като в книгата, която четеше. Не след дълго се заговори за сестричка. Всичко в живота се случваше едно след друго. Понякога се появяваха сестрички, понякога чудовища, преспиване при приятел, стомашен вирус, ученик на годината в училището на госпожица Лаймън или топка за боулинг, изпусната върху крака. На Уини му се струваше, че онова с чудовищата беше най-лошото, обаче нищо не траеше вечно освен може би хилавите ръце. Затова, каквото и да застане на пътя ти, трябва да се справиш по най-добрия начин, да се ухилиш и да го понесеш, ако се усмихваш при всяка буря, нещата няма да са толкова ужасни, колкото очакваш, а хубавите са много по-хубави от това, което някога си пожелал. Дори започна да мисли, че ще настъпи денят, в който ще знае как да заговори някого, независимо от времето и мястото. Това, което разбра, беше, че от безбройните хубави неща на света най-хубавото са самите хора, всеки един от тях е нов очарователен свят. Затова винаги толкова много беше обичал да чете книги: за да среща нови хора — преди, когато това не му се случваше често. Продължаваше да очаква кошмари за видяното през 2049, но те така и не го споходиха. Имаше и хубави спомени от това пътешествие. Най-хубавият беше майка му, застанала с пистолета, с непоколебимо изражение над погромита, а също как Айрис за пръв път го погледна право в очите, каза че е уплашена, и му повери живота си. Честно казано, и в 2049, и тук, в настоящето, нещата нямаше как да са подобри.