Читать «Шадоу стрийт 77» онлайн - страница 11

Въпреки това Сайлъс беше стигнал до извода, че самотата и загубата не са основните причини за упадъка и самоубийството на милиардера преди толкова много години. Андрю Пендълтън бе докаран до безумие и от ужасяващо познание, от загадъчно преживяване, което се бе борил да си обясни в продължение на седем години и от което бе дотолкова обсебен, че накрая сам беше посегнал на живота си.

Нещо като фикс идея бе обсебило и Сайлъс след смъртта на Нора. След като продаде дома им и купи този апартамент, беше ангажирал времето си с проучване на историята на забележителната сграда. Любопитството му прерасна такава страст, че той прекарваше безкрайни часове в обществените хранилища на стари броеве на вестници отпреди повече от век и други архиви в търсене на факти, без значение колко маловажни бяха, стига да увеличаваха познанията му за „Пендълтън“.

Сега, въпреки че беше наблюдавал приближаването на бурята откъм низината нагоре по северния склон на Шадоу Хил, Сайлъс стреснато направи крачка назад, когато първите капки се удариха във френските прозорци, сякаш дъждът, погрешно приеман за климатично явление, беше злонамерена атака, конкретно насочена към него. Градът се размаза, денят сякаш притъмня, а сребристият ефект от лампата в дневната преобрази донякъде прозореца в огледало. Лицето му изглеждаше прозрачно върху мокрото стъкло и липсваха някои основни черти, сякаш това не беше неговото отражение, а ликът на някой друг, бледият образ на нещо не съвсем човешко, посетител от мистично царство, свързано за миг с този свят по силата на бурята.

Светкавици разцепиха мрачния ден и Сайлъс се извърна от прозореца, когато гръмотевица разтърси небето. Той отиде в кухнята, където флуоресцентните лампи под шкафовете осветяваха златистите гранитни плотове, а всички други лампи бяха загасени. Папките му за „Пендълтън“ бяха затрупали масата за хранене: статии от вестници, ксерокопия от обществените архиви, записки от интервюта с хора, твърдящи, че са преживели нещо в сградата преди 1974 година, и копия на запазените единайсет страници от собственоръчно написан от Андрю Норт Пендълтън дневник, който той се беше опитал да унищожи непосредствено преди самоубийството си.

Всяка част от оцелелите записки на Пендълтън представляваше непълен фрагмент, обгорял по края, тъй като той беше хвърлил дневника в горящата камина в спалнята си, преди да лапне дулото на оръжието си и да се простреля смъртоносно. Всичките единайсет текста бяха интригуващи и подсказваха, че Андрю Пендълтън е имал толкова необичайно преживяване, та граничеше със свръхестественото. Или може би в последния стадий на лудостта си беше страдал от деменция, заради която не е бил в състояние да различи кошмарите и халюцинациите от спомените за истински събития.

От единайсетте оцелели страници Сайлъс най-често се връщаше към един загадъчен, объркващ момент, свързан с дъщерята на Пендълтън, София, която била седемгодишна, когато изчезнала. Думите и всичките им възможни тълкувания така го бяха обсебили, че той ги беше запаметил: някога розовата й кожа посивя, устните й станаха пепеляви, а очите й се замъглиха, хили се иронично, без следа от шеговитост, вече не е моята Софи и с всеки следващ миг е все по-малко Софи“.