Читать «Слънцето на Бреда» онлайн - страница 95

Беше в средата на май, когато Хайнрих фон Насау, наследник на Мориц, пожела да изпробва късмета си за последен път, като се притече на помощ на Бреда. За зла участ по това време, точно в навечерието на предвиденото от холандците нападение, нашият полковник и неколцина офицери от генералния му щаб, правеха инспекционна обиколка на североизточните диги. За целта отделението на капитан Алатристе, според вмененото си задължение за седмицата, ги ескортираше. Дон Педро де ла Дага пристъпваше с обичайната си надменност, придружаван от половин дузина конници, знамето на пълководец на легиона, шестима немци с алебарди и дузина войници, в това число Алатристе, Копонс и останалите другари, които пешком, с аркебузи и мускети на рамо, проправяха и охраняваха пътя на свитата. Аз вървях с последните, нарамил торбата, пълна с провизии и запаси от барут и куршуми. Гледах отражението на върволицата мъже и коне в тихите води на каналите, които захождащото към хоризонта слънце обагряше в червено. Беше спокойна привечер, небето беше ясно, времето — приятно прохладно. Нищо не предвещаваше събитията, които щяха скоро да се разразят.

Имаше раздвижване на холандската войска в околността и дон Педро де ла Дага беше получил заповед от нашия генерал Спинола да хвърли един поглед на италианските позиции край река Мерк, при тесния път, който водеше към Севенберг и Струденберг, за да провери дали е необходимо да бъдат подсилени от един взвод испанци. Намерението на Хиняласога беше да пренощува в Терхейден, при дон Карлос Рома, началник-щаб на легиона на Кампо Латаро, а на следващия ден да направи нужните разпореждания. Стигнахме дигите и укреплението Терхейден преди залез-слънце. Всичко стана, както беше указано. Нашият военачалник и офицерите се подслониха в предвидените за тази цел палатки. На нас ни отредиха малко укрепление от плет и кошове, под открито небе. Настанихме се, загърнати в плащовете си, след като вечеряхме със сух хляб, който италианците, веселяци и добри другари, ни предложиха при пристигането ни. Капитан Алатристе отиде до палатката на полковника, за да го попита дали имат нужда от него. А дон Педро де ла Дага, с присъщите си грубост и високомерие, отвърнал, че не му е притрябвал за нищо и да се разполага където му скимне. След завръщането си, понеже се намирахме на непознато място и сред хората на Латаро, между които имаше достойни мъже, но и други, невдъхващи доверие, капитанът реши, че с или без италианци, ние трябва да сложим свой страж.