Читать «Изпитанията на малката Пиерета» онлайн - страница 3

— Да, обича ги.

— Толкова по-добре тогава. А стопанинът не е лош човек.

— Защо го наричат Смукалото?

— За това, че по всяко време може да пие.

— Далече ли е оттук тоя хан?

— Не. Знаете ли къде е Шарон? Обзалагам се, че не знаете!

— Та аз никога не съм била в Париж.

— Ето го там — и момчето посочи на север. — Когато минете вратите, ще завиете вдясно покрай булеварда и ще попитате някого. Всяко дете би ви упътило.

— Трябва да кажа на мама. Постойте за минутка край магарето, веднага се връщам. Не му позволявайте да яде от сеното.

— С удоволствие. Ще го поразпитам за Гърция.

Пиерета влезе при майка си и й разказа онова, което чу от клоуна. Преди да излезе, тя се наклони към нея и каза тихо:

— Тук е пълно с коли, на които е написано: „Фабрика Марокур. Волфрам Пендавоан“. Такъв надпис имаше върху бъчвите.

— Че какво от това?

— Струва ми се странно да срещам навсякъде това име.

Втора глава

Когато Пиерета се върна, намери своето магаре със завряна в сеното муцуна. Дъвчеше най-спокойно, сякаш беше пред собствените си ясли.

— Защо му позволявате да яде? — извика Пиерета.

— А защо не? Толкова е гладно.

— Но нали стопанинът на сеното ще се кара?

— Тогава ще си има работа с мен — отвърна момчето закачливо… — Нека само се опита…

В това време дойде редът на колата със сеното и тя тръгна напред.

— Прощавайте! — каза момчето. — Аз тръгвам, но ако ви дотрябвам, попитайте за Грабдул, всеки ще ви упъти.

Митничарят, който прегледа фургона, не намери в него нищо друго освен два сламени стола, една маса, фотографски апарат и няколко снимки. От куфари и дрехи нямаше и следа.

— Нямате ли друг багаж?

— Не.

— Можете да продължите.

Като минаха вратите, Пиерета зави надясно покрай булеварда и скоро намери улицата и хана, както й бе описал Грабдул. Тя погледна в двора и видя един стар дилижанс без колела. В тревата си играеха около дузина кученца. Те се спуснаха към нея със звънлив лай.

— Кой е там? — попита нечий глас.

Пиерета се обърна и видя брадат човек, който подреждаше различни вехтории, като ги хвърляше в кошници, наредени около него.

— Ела насам, но внимавай да не настъпиш палетата! Какво искаш?

Пиерета обясни с няколко думи какво й бе нужно.

— Че защо не — отвърна той, — стига да ми предплатите.

— Колко?

— Четиридесет и две су на седмица за фургона и двадесет су за магарето.

— Скъпо е.

— Както искаш. Това е окончателната цена…

— Може ли магарето да пасе от бодилите?

— И бодили, и трева, колкото му издържат зъбите.

— Цяла седмица е много, ние само се отбихме в Париж. Не може ли да ви плащаме на ден? Като отпочинем, ще продължим към Амиен.

— Все едно. Тогава шест су за фургона и три су за магарето на ден.

Тя извади от джоба си десет су и ги подаде на ханджията.

— Кажи и на другите да слязат. Колко души сте? Ако сте трупа, ще доплатите по две су на човек.

— Пътуваме само двете — аз и майка ми.

— Защо се пазариш ти, а не майка ти?