Читать «Тетрарх» онлайн - страница 15

Непознатата кимна и ѝ направи знак да продължи.

— Извърших тестовете, които те ми казаха, и се свързах с Минис. Порталът се отвори, но от него започнаха да изникват конструкти.

Тя описа изящните метални машини и начина, по който се носят над земята.

— Зная всичко за конструктите — нетърпеливо я прекъсна матахът. — С очите си видях първия сглобен. Колко бяха?

— Не зная — рече Тиан. — Със сигурност бяха хиляди. Всеки от тях бе приютил поне по десетина души.

— Бяха над единадесет хиляди — обади се Крил-Ниш. — Броих редиците, когато излизаха от склона. Отправиха се към низините, за да започнат нашествието си срещу Сантенар. Ти предаде цял един свят, Тиан.

Непознатата изглеждаше пребледняла.

— Трябва да седна.

Тя се отпусна на пода, положила глава върху коленете си.

— Аз също бях предадена — горчиво каза Тиан. — Трябва да са планирали инвазията от дълго време, защото изграждането на подобна флотилия би отнело десетилетия. Те ме използваха и убиха малката Хани, която през живота си не бе наранила живо същество. — По бузите ѝ потекоха сълзи. — А Витис ми предложи пари за компенсация! — Занаятчията се обърна към възрастната жена. — Това бе най-оскърбителното от всичко!

— Искал е да изплати репарации — отвърна матахът. — Как се случи? Заплашила си ги по някакъв начин?

— Как бих могла да застраша единадесет хиляди конструкта? — извика Тиан. — Хани умря, защото те бяха изплашени. Аахимите са лъжци и измамници, плашливи като зайци.

Възрастната жена присви устни.

— Може да ги наричаш страхливци, макар повече да ми звучи като инцидент. Но знай това, Тиан: да оспорваш честността ни е смъртна обида, която никой аахим не би се поколебал да оспори със сила.

— Те напълно умишлено и спокойно ме заблудиха за намеренията си и за дверта. Казаха ми, че са само няколко хиляди. Лъжа. Казаха…

— Трябва да има обяснение — бързо каза старицата. — Кажи ми, овладели ли са всички тайни на изчезналия конструкт на Рулке? Видя ли летящи машини?

— Не. — Тиан обърса сълзите си. — Всички конструкти се носеха ниско над пода. Витис ме нарече некомпетентна глупачка — след всичко, което бях сторила за тях. А Минис просто ми обърна гръб. И всички те си отидоха.

— Понякога сме арогантни — призна матахът, — но рядко груби. Единствено ако бъдем провокирани. Кои бяха предводителите?

— Срещнах само трима. Триор от клана Натаз, Луксор от клана Измак и Витис. Свързана ли си с тях?

— Аахимите на Сантенар не се делят на кланове. Иначе моят клан е Елѝнор. Носи името на най-известната ни предтеча. Мнозина от този клан имат червени коси.

— Видях червенокоси — рече Тиан.

— Това е добре. Отново ще видя родствениците си. Ами Витис? Той не посочи ли клана си?

Изглеждаше, че старицата вече знае отговора на питането си.

— Назова го Интис. Първи клан.

— Интис.

— Да. Но при отварянето на дверта целият му клан бе изгубен в празнотата. Останаха само той и Минис. Витис обвини мен за станалото. Той е зъл и жесток човек.

Очите на матаха блеснаха.

— Клан Интис винаги е бил на първо място във всяко едно отношение. Техни представители са ни повеждали най-често, понякога към бедствие. Тензор беше такъв: велик водител, но със склонност към безразсъдство. Значи казваш, че порталът се е объркал?