Читать «Медея и нейните деца» онлайн - страница 144

Алик обикаляше какви ли не канцеларии. Събра купища документи. Бързаше не само заради Маша — в Бостън го чакаше работа, а без работа и той самият се чувстваше като болен. Пътуването нямаше да е лесно: първо до Виена по еврейския канал и после вече в Америка. Не беше изключено между Виена и Америка да се вклини и Рим — това зависеше от скоростта, с която документите им ще се обработят от чуждестранните чиновници.

Към всички тегоби около заминаването се притури и бунтът на Дебора Лвовна: „Никъде не отивам, сестра ми е болна, единственият ми близък човек, никога няма да я изоставя…“ После следваше каноничният текст в стил „идише маме“: „Цял живот за теб съм се бъхтала, а ти, неблагодарник… този проклет Израел, от него идват всичките ни неприятности… тази проклета Америка, мътните да я вземат дано!“

На тези аргументи Алик нямаше какво да й отговори, той хвана майка си за раменете:

— Мамичко мила! Знаеш ли да играеш тенис? А да караш кънки? Има ли нещо на този свят, което да не умееш? Има ли нещо, което да не знаеш? Помълчи, моля те. Никой не те е изоставил, ще пътуваме заедно, а сестра ти Фира ще издържаме от Америка. Там ще изкарвам много пари…

Дебора Лвовна млъкна за миг, после се разпени с нова страст:

— За какво са ми твоите пари! Плюя на твоите пари! С татко ти никога не сме се интересували от пари! С тия ваши пари ще погубите детето!

Алик се хвана за главата и си влезе в стаята.

Когато събра всички документи, Дебора Лвовна категорично отказа да пътува, но даде разрешението си младите да заминат. Най-накрая подадоха документите и отново на сцената се появи Бутонов. Беше една сутрин. Маша облече Алик младши и го откара при Сандра, после се вдигна до Расторгуево да се сбогува. Сбогуването мина добре. Маша му каза, че идва за последен път, че скоро заминава завинаги и иска да запази в спомените си всичко до последната подробност. Бутонов се развълнува:

— Завинаги ли? Правилно, Маша, правилно. Животът ни е отврат в сравнение със западния, нали видях. Но завинаги…

Маша обиколи къщата, за да я запомни, защото и нея искаше да запази в спомените си. После заедно се качиха на тавана. Тук беше все така прашно и разхвърляно. Бутонов се спъна в счупена седалка от виенски стол, вдигна я:

— Виж.

Центърът на седалката беше целият пробит от удари с нож, наоколо личаха белези от неточни попадения. Той закачи седалката на пирон:

— Това беше основното ми занимание през детството.

Извади нож, отдалечи се към другия край на тавана и го метна. Острието се заби точно насред кръга в стара дупка…

Маша извади ножа и отиде при Бутонов. Той помисли, че и тя ще поиска да цели, но тя го премери в дланта си и му го върна:

— Сега вече знам всичко за теб…

След това гостуване тя започна тихо-кротко да се стяга за емиграцията. Измъкна всичките си книжа от чекмеджетата на бюрото и взе да преглежда кое да хвърли и кое да запази.