Читать «Боговете на вината» онлайн - страница 3

— „В момента жертвата не може да предложи по-подробно описание на заподозрения.“

— Благодаря ви, госпожо Уелтън — казах. — След като не ни дадохте кой знае какво описание на заподозрения, още от самото начало ни предложихте най-подробни детайли за оръжието, прав ли съм?

— Не знам колко подробни са детайлите. Той го насочи към лицето ми, така че успях добре да го разгледам и да опиша какво съм видяла. Полицаят ми помогна да направя разлика между револвер и пистолет.

— И успяхте да дадете точни показания за вида оръжие, цвета и дори за дължината на дулото?

— Не са ли всички пистолети черни?

— Ами ако ви задам въпроса сега, госпожо Уелтън?

— Ами полицаят доста ме разпита за оръжието.

— Но не успяхте да опишете човека, насочил пистолета срещу вас. Въпреки това само два часа по-късно разпознавате лицето му сред купчина полицейски снимки. Правилно ли схващам, госпожо Уелтън?

— Трябва да разберете нещо. Видях мъжа, който ме ограби и насочи срещу мен оръжие. Да го опиша и да го разпозная са две различни неща. Когато видях снимката, бях сигурна, че е той, както съм сигурна и сега, че седя зад тази банка.

Обърнах се към съдията.

— Ваша Чест, бих искал да бъде отбелязано за протокола, че свидетелката не отговори на въпроса.

Медина се изправи.

— Господин съдия, адвокатът дава мъгляви твърдения в своя така наречен разпит. Той заяви нещо и свидетелката отговори. Няма основания да иска да се отбелязва в протокола, че не е отговорила.

— Искането се отхвърля — каза бързо съдията. — Задайте следващия си въпрос, господин Холър, и наистина имам предвид въпрос.

Така и направих. И се постарах добре. През следващите двайсет минути тормозих Клеър Уелтън със съмнения относно способността ѝ да посочи клиента ми като извършител. Поинтересувах се колко чернокожи е срещала през живота си на домакиня от Бевърли Хилс и отворих вратата за проблемите на междурасовото разпознаване. И всичко това без никакъв резултат. В нито един миг не успях да разклатя увереността ѝ, че Ленард Уотс е човекът, който я е ограбил. Оказа се, че е успяла да си върне едно от нещата, откраднати ѝ по време на обира — самочувствието. Колкото повече я притисках, толкова по-непоколебима ставаше тя срещу словесните ми атаки и те рикошираха към мен. Накрая вече беше като скала. Никой така и не се усъмни в способността ѝ да разпознае клиента ми. Бях изстрелял халосни патрони.

Казах на съдията, че нямам повече въпроси, и се върнах на банката си. Медина заяви, че има няколко кратки питания, и аз знаех, че ще зададе на Уелтън серия въпроси, които още повече ще укрепят достоверността на показанията ѝ срещу Уотс. Седнах до клиента си, който се взираше в лицето ми за някакви знаци на надежда.

— Е — прошепнах му. — Това е. Свършено е с нас.

Той се дръпна от мен, сякаш отвратен от дъха или от думите ми — или от двете заедно.

— С нас? — повтори той.

Каза го достатъчно високо, за да прекъсне Медина, която се обърна и ни изгледа. Протегнах ръце в успокоителен жест и му прошепнах: „По-спокойно“.

— По-спокойно? — каза той високо. — Няма да се успокоя. Ти ми каза, че ще се справиш, че тя не е проблем.