Читать «Декстър: Острието на ножа» онлайн - страница 2

— Едно. Две. Три… — Броя на висок глас, винаги съм честен и надежден играч.

Как е възможно? Как може Декстър Демона да усеща тежестта на тази луна и да не рови във вътрешностите, да не изрязва живота от човек, който трябва много силно да усети справедливата присъда на Декстър? Как е възможно в такава нощ Студеният отмъстител да не изведе Мрачния странник на разходка?

— Четири. Пет. Шест.

Хари, моят мъдър осиновител, ме беше научил да уравновесявам много точно Нуждата с Ножа. Беше взел момче, в което бе усетил несекваща нужда да убива — това не можеше да се промени, — и беше моделирал от него мъж, който убиваше само убийци. Декстър не-детектива, който се криеше зад човекоподобно лице и преследваше истински гадните серийни убийци, които убиваха без правила. И аз щях да съм един от тях, ако не беше планът на Хари. „Пълно е с хора, които заслужават това, Декстър“, казваше моят чудесен осиновител, който беше ме отгледал.

— Седем. Осем. Девет.

Беше ме научил как да намирам точно такива съотборници, как да се уверявам, че заслужават да им се обадя заедно с моя Мрачен странник. И нещо повече — беше ме научил как да живея с това, както само едно ченге може да те научи. Беше ми помогнал да си построя живот-скривалище и ми наби в главата да му съответствам винаги, да бъда неуморно нормален във всичко. Бях научил как да се обличам и да се усмихвам, да си мия зъбите. Бях станал съвършен фалшив човек, говорех глупостите и любезностите, които хората си разменят по цял ден. Никой не подозираше какво се гърчи зад безупречната ми фалшива усмивка. Никой, освен доведената ми сестра Дебора, разбира се, но тя беше започнала да ме приема какъвто съм. В края на краищата можеше да съм много по-лош. Можеше да съм злобно бясно чудовище, което убива и убива, оставя след себе си планини гниеща плът. Вместо това ето че съм на страната на истината, справедливостта и американския начин на живот. Все още чудовище, разбира се, но почиствам старателно след себе си, и съм НАШЕТО чудовище, облечено в червено, бяло и синьо, със стопроцентова синтетична добродетелност. И в онези нощи, когато луната крещи най-силно, намирам другите, които изяждат невинните и не спазват правилата, и ги премахвам на малки, грижливо опаковани парченца.

Тази елегантна формула действаше добре цели години на радостно безчовечие. Между спектаклите поддържах своя съвършено усреднен живот на човек от съвсем обикновен апартамент. Никога не закъснявах за работа, разказвах си необходимите вицове с колегите и бях полезен и ненатрапчив във всички обикновени неща, точно както ме беше учил Хари. Животът ми на андроид беше подреден, уравновесен и си изплащаше социалната цена.

Досега. Някак си се озовах точно в най-подходящата нощ играещ на криеница с ято дечурлига, вместо да играя на „Съсечи секача“ с грижливо избран приятел. И след малко, когато играта свърши, ще заведа Коуди и Астор в къщата на майка им, Рита, и тя ще ми поднесе кутия бира, ще пъхне децата в леглото и ще седне до мен на дивана.