Читать «Дверите на ада» онлайн - страница 2

През пролетта на 334 г. пр. Хр. Александър събира войските си в Сестос, докато зад проливите Дарий III, неговият „пазител на тайните“ Митра и военачалниците му планират пълното унищожение на самозабравилия се македонски цар. Но Александър е готов да се сражава срещу всички. Той прекосява морето, стъпва в Азия и разбива персийската армия при Граник. После поема на юг, завземайки важни градове като Ефес, но най-важната му цел е Халикарнас (съвременен Бодрум), голям град с просторно пристанище на Егейско море.

Александър иска да завземе Халикарнас не само заради стратегическото му значение или за да демонстрира уменията си на „Велик обсадител на градове“. Халикарнас има връзка с мрачното му минало, със сложните му взаимоотношения с баща му Филип. Враговете на Александър знаят, че Халикарнас ще привлече македонеца и се надяват, че армията му ще бъде разбита пред непревземаемите стени. Тримата пълководци — старият враг на Александър Мемнон Родоски, персиецът Оронтобат и гръцкият отстъпник Ефиалт смятат, че този път ще успеят да хванат в капан „Македонския вълк“ и да унищожат мечтите на завоевателя. Халикарнас е укрепен, капанът подготвен и Александър повежда войските си към една от най-драматичните битки в историята на античността…

Забележка: Тайният код, използван тук, е този на Полибий, описан в глава X от неговите „Истории“ (виж бележките на автора в края на книгата)

ПРОЛОГ

„Мемнон вече бил назначен от Дарий за наместник на Долна Азия и командир на цялата флота“.

Ариан, „Походите на Александър“, Книга 1, глава 20

Пътят от Миласа до Халикарнас беше разчистен за преминаването на личния пратеник на Царя на царете Дарий. Дарий беше изпратил от Персеполис по много важна задача Митра, пазителя на царските тайни; човекът, който действаше в сянка. С черна наметка с качулка и лице, скрито от златисто-червена маска, той бързаше да изпълни поръчението на господаря си. Заобиколен от личната си охрана, Забулените, той препускаше по пътя към Тройната порта — зейналият като пещера вход към голямото морско пристанище Халикарнас. Придружителите му влязоха преди него — облечени в черни роби, препасани с пурпурни пояси и сребристобели маски, които трябваше не само да пазят устата им от праха, но и да скриват самоличността им. Всеки от тях носеше личния печат на Дарий, завързан на кожена каишка около китката си. Те се понесоха по пътя като ангели на смъртта. Не беше нужно да викат или да настояват: самото им присъствие беше достатъчно, за да се отдръпнат всички. Пътниците, изплашени от тези мрачни воини на тъмни коне със сребристочерни наметала и сбруя, бързо се отдръпваха встрани. Някои дори падаха на колене, притискаха чела в земята и запазваха мислите си за себе си. В тези опасни времена никой не смееше да протестира. Александър, Македонският вълк, беше разбил войската на Великия цар в кървава битка при Граник и беше поел на югоизток, където беше превзел големите градове Ефес и Милет.