Читать «Дверите на ада» онлайн - страница 171

Политическата аксиома, че когато има борба за власт, интригите процъфтяват, шпиони и убийци пътуват от лагер на лагер и широко се използват тайнописи, е доказана от много източници. Методът „скютале“ е описан от Тукидид, Плутарх и Ксенофон, докато в съчинението си „За отбраната на крепостите“ Еней Тактик посвещава цяла глава на криптологията. Подреждането на азбуката в квадрат със страна пет е основа на модерната криптология, но е важно да споменем, че тази система се нарича Квадрат на Полибий на името на гръцкия автор Полибий, който я споменава в глава X на своите „Истории“.

Александър е многолика фигура, изменчив като хамелеон. Бил отличен актьор, който умишлено заблуждавал и неприятеля, и собствения си двор. Направил го при Граник, както и при блестящо проведената обсада на Халикарнас. Според Хегел е една от най-великите личности в историята, преминаващ през нея като комета. Животът и подвизите му продължават да ни вълнуват и сега, хиляди години след смъртта му: Той е бил силно повлиян от родителите си; отношенията му с тях могат да се окачествят като смесица от любов и омраза. Бил е силно привързан и към Филип, и към Олимпиада, но постоянната вражда между двамата имала своето отражение върху психиката му. През по-голямата част от живота си, Александър се опитвал да излезе от сянката на баща си и да се освободи от влиянието на майка си. Опитът на Филип да ожени Аридей и тайната намеса на Александър са истина. Това довело до остър конфликт между Филип и Александър и подтикнало Олимпиада да премахне по-бързо бившия си съпруг.

Александър бил грък, който искал да бъде персиец. Човек, вярващ в демокрацията, който можел да упражнява по-подчертано единовластие от който и да било император. Можел да бъде щедър, да проявява разбиране и да прощава, но настроението му се променяло бързо и бил в състояние да бъде и жесток, и безмилостен. Съдбата на Тива и на гръцките наемници след битката при Граник доказват тъмните страни в нрава му. Доверчив и невинен, Александър бил склонен да приема живота като едно голямо приключение, но същевременно можел да прояви по-голямо лукавство от баща си Филип и по-голяма отмъстителност от майка си Олимпиада, а военните проблеми приемал като задачи, които трябва да реши.

Бил верен приятел, спазвал дадената дума. Имал слабост към поезията и драмата, особено към „Илиада“-та на Омир, а благодарение на учителя си Аристотел, проявявал задълбочен интерес и към естествените науки. Бил склонен към суеверие, достигащо до невроза, но при Халикарнас проявил зашеметяваща лична смелост. Геният му като военачалник и водач надали е надминат и досега, но същевременно той е бил склонен и към самоирония, и към смирение.

Слабостта му към пиенето е била предмет на множество спорове. Някои авторитети, като Квинт Курций Руф например, го представят като пияница, склонен към убийствени пристъпи на ярост. Аристобул, негов близък приятел, цитиран от Ариан, твърди, че Александър пиел не толкова от пристрастяване към виното, колкото от желание да споделя слабостите на приятелите си. Той със сигурност е бил великолепен актьор: обичал да заблуждава приятели и врагове и често използвал пиршествата си, за да направи съобщенията си. Имал пристъпи на тревожност, но вероятно те се дължали на страхове от детството, защото личната му смелост била изключителна. Обичал да се шегува с приятелите си и понякога стигал твърде далеч, особено с Птолемей и Клит.