Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 162

— Повярва ли му?

— Отначало бях слисан, но съзнавах, че говори истината. По един въпрос той беше непоколебим. Каза ми много малко за истинската ми майка. Просто ми съобщи името й, Елоиз Аржантьой, и обяви, че малко след раждането ми починала.

— И ти замина за Англия заедно с абат Стивън?

Сега всички в стаята бяха притихнали. Архидякон Уолъсби и монасите седяха като ученици в класна стая, заслушани как един от техните събратя прави пълна изповед за всяко прегрешение, сторено от него.

— Не, отначало не. Аз го проклех. Едва ли не го сритах с ботуша си, докато коленичеше пред мен, а по лицето му се стичаха сълзи. Каза, че ме обича, че е заплатил за греховете си, че ще направи всичко в името на изкуплението. Още същата вечер вечеряхме сами в една от градските странноприемници. Въпреки гнева си — Пердитус леко се усмихна, — аз бях много привлечен от абат Стивън. Разбрах, че е свят и учен човек. Когато слушах за войнските му подвизи, сърцето ми преливаше от гордост. Абат Стивън ми каза, че ще приеме всичко, което реша да направя; че дори мога да замина за Лондон и да го изоблича. После замина за Англия. Изчаках година, преди да го последвам, не за да отмъщавам или да търся въздаяние — просто исках да бъда заедно с него. Той ме посрещна с отворени обятия. Станах послушник и възприех името Пердитус.

— А, да! — прекъсна го Корбет. — Така си и мислех. Perditus на латински значи „изгубен“.

— Абат Стивън се засмя, когато направих избора си. Казвам ти, кралски служителю, въпреки бръснатите глави край нас, тези години с истинския ми баща бяха най-щастливите в живота ми. Официално бях негов прислужник, но насаме бяхме истински баща и син. Той ми разказа всичко за мочурищата, легендите за Мандевил и как като младеж обичал да излиза нощем и да надува ловджийския си рог.

— И ти правеше като него?

— Да. — Пердитус слабо се усмихна. — Никога не казах на абат Стивън за това, но мисля, че е подозирал. Толкова бях щастлив! И щях да остана щастлив! — Лицето на Пердитус изведнъж погрозня: — Навярно един ден щях да науча истината за майка си, ако не се бе появила тази проклета Кървава ливада и алчността на тези монаси! През пролетните и летни вечери абат Стивън и аз често отивахме там да се разходим и да поговорим. Мислехме, че сме в безопасност. Една нощ чухме как портата на Юда хлопна и аз разбрах, че са ни шпионирали.

— Ти си побързал да се върнеш — допълни го Корбет. — Може и да се отдаваш на монашески занимания, но все още си атлетичен млад мъж!