Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 158
Пол Дохърти
Корбет втренчено изгледа приора. Ужасна мисъл беше осенила Кътбърт. Той седеше като човек, изправен пред смъртта, устата му се отваряше и затваряше, сякаш искаше да проговори, но не можеше да намери думи.
— О Domine Jesu, Miserere Nobisl — прошепна приорът.
— Сър Хю, да не би да казваш, че абат Стивън се е самоубил?
Помещението се изпълни с мъртва тишина. Корбет изгледа всеки поотделно.
— Абат Стивън — той внимателно подбираше думите си, — е бил човек, привличан към ръба на пропастта, която накрая го е погълнала. Той не е виждал друг път, освен да постъпи „като римляните“ — съдбата на Сенека. — Корбет посочи към раклата: — Извадил е камата си, седнал в креслото, внимателно я наместил и я забил дълбоко в гърдите си. Било е въпрос на няколко секунди, ужасна пронизваща болка, преди да изгуби съзнание, точно затова не се е чул никакъв шум, никакъв вик, нищо не е било разбъркано. Душата на абат Стивън потънала тихо в безкрайната нощ.
Приорът Кътбърт седеше с лице, скрито в ръцете, и раменете му се тресяха.
— Можеш да плачеш — извика брат Елфрик, — обаче неговата кръв е по ръцете ти!
— Кръвта му е по ръцете на всички вас!
Всички се обърнаха към Пердитус. Той беше изместил столчето си, сякаш искаше да проучи лицата на всеки един.
— Всички вие сте проклети убийци! Това не е манастир, това е кървава обител на смъртта! И вие наричате себе си синове на свети Бенедикт? Не, вие сте синове на Каин!
Всички се втренчиха в послушника, който седеше с изправен гръб на столчето си, а лицето му бе изкривено от омраза и ярост.
— Как смееш! — извика брат Елфрик.
— Спокойно! — Пердитус се озъби като разярено животно. — Ти, със своите сълзящи очи и вечно мокър нос! Ти си по-отвратителен от всяка измет!
Корбет напрегнато следеше събитията. Гневът на Пердитус не беше насочен срещу него. През цялото време, докато Корбет говореше, Пердитус бе седял с лека усмивка върху лицето, а главата му незабележимо кимаше в знак на съгласие с думите му. Сега истината беше излязла на бял свят и той не можа да се сдържи. Корбет погледна към Ранулф и видя, че довереникът му бе извадил камата си и си играеше с нея.