Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 123

Пазача издържа на погледа му.

— Не бива да напускаш околностите на абатството. Корбет отвори кесията си, хвърли сребърна монета в паницата и като вдигна завесата, излезе да се присъедини към Чансън.

Двамата възседнаха конете. Корбет взе юздите и те тръгнаха покрай стената обратно към главната порта. Той повика, вратата се отвори и те влязоха в калдъръмения двор. Едва бяха слезли от конете и Чансън предложи да се заеме с тях, когато брат Ричард изтърча през вратата.

— Сър Хю, върнахте се! Слава Богу!

С няколко думи, докато тежкото му дишаше накъсваше изреченията, брат Ричард описа какво му се беше случило по-рано тази сутрин. Корбет го хвана под ръка и го поведе обратно в сградата. Накара монаха отново да му разкаже всичко, нареди му да внимава, после го пусна да си върви. Отиде в конюшнята, помогна на Чансън да разседлае конете и да ги подсуши. Брат Ричард, размишляваше той, бе имал най-голям късмет. Бил е нападнат, но успял да избегне смъртта. Значи, убиецът трябва да се намира в абатството и определено не е външен човек като Скарибрик, който по това време е обмислял засадата. Нито е лейди Маргарет, която разговаряше с него в замъка Харкорт. Брат Ричард описа живо нападението.

— Войник! — възкликна Корбет.

— Какво има, господарю? — попита Чансън.

— Брат Ричард е бил нападнат тази сутрин, обаче могъл да се защити, вероятно защото е бивш войник. Обаче, когато обмислих внимателно разказа му, бих казал, че същото се отнася и до нападателя.

— Но тук има много монаси, които според Ранулф някога са служили под кралските знамена! — Чансън изтри нос в подгъва на късото си палто.

— О, знам! — отвърна Корбет. — Но има и нещо друго. Лейди Маргарет говореше за една млада жена на име Елоиз Аржантьой, по която абатът бил увлечен, преди да се подстриже за монах, според хорските приказки. Пазача повтори същата история.

— И? Корбет поклати глава:

— Чувал съм това име преди. Не познавам никой Аржантьой, определено не и в двора, но името ми напомня нещо. Чансън — каза той и потупа коня си по гърба, — ти се оправи с конете. Аз отивам в библиотеката.

Корбет излезе от конюшнята.

— Сър Хю?

Срещу него бързаше приорът Кътбърт със зачервени очи и посивяло от изтощение лице.

— Научи ли за нападението срещу брат Ричард?

— Да. — Корбет хвърли поглед към ятото монаси, струпали се на входа зад приора. — Кажи на братята да внимават. Искам да ти задам един въпрос.