Читать «Убиецът в зелената гора» онлайн - страница 23

Щом Нейлър излезе, един прислужник донесе дървен поднос с кана студен ейл и чаши. И тримата пиха жадно, после започнаха да вадят багажа от дисагите си. Корбет видя, че Малтоут взима бойния му колан, за да го остави на леглото.

— Недей — нареди му той.

Младежът го изпусна, сякаш пареше, а Ранулф се усмихна.

— Казвал съм ти и преди — прошепна му той, — че старият господар „Кисела физиономия“ мрази да пипаш оръжие.

— Чух те, Ранулф — извика Корбет през рамо. — Малтоут, ти си най-добрият ездач, когото познавам, но знаеш заповедите ми. Никога в мое присъствие не докосвай меч или кама. Ти си по-опасен от някой пиян войник, който размахва оръжието си из препълнена кръчма. — Корбет го погледна подозрително. — Нали не носиш кама?

Кръглоликият коняр го погледна с широко разтворени детски очи, изпълнени със страх.

— Добре — промърмори Корбет. — Тогава довърши разопаковането на багажа си. После слез в килера. Поискай или си вземи нещо за ядене и пиене и иди с коня си до Саутуел. Показах ти пътя, когато влизахме в Нотингам. Когато стигнеш до кръстопътя, тръгни на юг към Нюарк. Ще намериш сър Гай от Гизбърн в странноприемницата „Змията“. Кажи му, че сме пристигнали в Нотингам и утре ще влезем в гората. Но той не бива да мърда оттам, докато не е говорил с мен. Доведи го тук, но не в замъка, а го помоли да отседне в хана в подножието на скалата. Как се казваше?

— „Пътят към Йерусалим“ — обади се Ранулф.

Той забелязваше всяка кръчма, край която минеха, защото там можеше да утоли жаждата си, да подмами наивниците в игра на зарове или да продава „чудотворните“ си лекарства на онези, които бяха достатъчно глупави, за да ги купят.

— Заведи го там — нареди Корбет. Малтоут кимна, изми лицето и ръцете си и излезе навън.

— Прекалено си строг с него, господарю — усмихна се Ранулф. — Той има голямо желание да се научи да се бие с меч.

— Не и докато съм жив — промърмори Корбет. — Ранулф, той е опасен за околните. Видя ли го на вечерята на лейди Мейв преди да тръгнем от Бред Стрийт? Режеше парче месо и едва не си отряза пръстите. — Корбет отново се зае с багажа си. — И кой е този господар „Кисела физиономия“?

— Никой — отвърна гузно Ранулф. — Един наш общ познат.

Корбет се усмихна вътрешно, подреди последните си дрехи в един от сандъците и окачи двете си роби на окачалка. Опитваше се да не мисли за жена си Мейв, която така спретнато беше сгънала всичко, бъбрейки непрестанно, за да прикрие безпокойството си от заминаването на съпруга си. Той си я представи — бялата като слонова кост кожа, тъмносините очи и красивото лице обкръжено от дълги златисти коси.

— Би трябвало да съм при нея — промърмори той — отидем с малката Елинор и чичо Морган в имението ни в Лейтън.

Корбет отвори дисагите си и извади малкия поднос с принадлежностите за писане, от който взе парче пергамент, мастилница, нож и перо. Вдигна поглед. Ранулф мрачно гледаше през един от тесните прозорци.

— Хайде! — подкани го Корбет, настанявайки се на стола. — Да разкрием тази мистерия.