Читать «Ангелът на смъртта» онлайн - страница 5

От двете страни на краля седяха светските и духовни владетели на Англия. Вдясно беше Робърт Уинчълси, архиепископ на Кентърбъри, основният вдъхновител на това утринно богослужение, защитник на правото на Църквата да печели, но да не плаща. Едуард не харесваше този роден заговорник, който криеше политически си амбиции зад заплетени църковни наредби и цитати от Евангелието, а ако те не свършеха работа, се обръщаше към Рим. Би трябвало Едуард да намира подкрепа сред своите барони, но той не се доверяваше и на тях. Едрият Бигод, граф Норфолк беше маршал на армията му. Някога Едуард го уважаваше, но сега, гледайки го отстрани, забеляза подпухналото му, затлъстяло лице на човек, способен да воюва с враговете, стига това да му носи големи печалби. До него седеше Буун, граф Хиърфорд, пъргав като невестулка мъж, гръмогласен и с мозък, който Едуард тайно смяташе за не по-голям от мънисто. Той би последвал Норфолк навсякъде.

Единствените хора, на които Едуард вярваше, седяха зад него — умните писари и правници, които му помагаха при управлението на страната. Главният писар на върховния съд и Пазител на тайния печат Хю Корбет се размърда неспокойно върху неудобното дървено столче, на което трябваше да седи по време на дългата литургия. Чувстваше се гузен. Обичаше службите, но мразеше тържествените литургии, когато Христос и светците биваха изместени от блясъка и ритуалите на Църквата. Корбет протегна крака и се огледа. До него прислужникът му Ранулф избърса носа си с ръкав и за стотен път от началото на службата, се опита да се изхрачи. Корбет го погледна. Знаеше, че Ранулф е болен и има температура, но подозираше и че слугата му умишлено натяква колко е зле.

След като огледа високата, мускулеста фигура на краля, писарят отправи поглед към олтара. Той беше облян в светлина; свещеници, епископи, абати, псалтовете на катедралата, всички служители в тази прекрасна сграда присъстваха на Тържествената литургия. Най-после хвалебственото песнопение на хора свърши и пискливият пронизителен глас на Уолтър дьо Монфор започна тържествената дълга молитва за освещаване на Светите Дарове. Корбет потисна нетърпението си. Знаеше, че службата е само театър, че когато свърши, ще започне истинската политика. Едуард Английски имаше нужда от пари; трябваше му цяло съкровище, за да воюва с Филип Френски и да потуши бунта в Шотландия. Беше наложил тежки данъци на народа и търговците си, беше продавал привилегии и разрешителни, за да събере средства за война, а сега беше ред на Църквата.