Читать «Сянка над короната» онлайн - страница 108

1

Абатството Холируд („на Светия кръст“, rood — стара дума за „кръст“) е основано през 1128 година, големите сгради са били построени през 1153 година по настояване на кралица Маргарет, съпругата на Малкълм 111 Конмор, по-късно канонизирана за светица. През 1768 е разрушено от ураган, и от него остават само руини, съхранени в парка на двореца Холируд, построен от крал Джеймс IV през 1498 година — официалната резиденция на английската кралица в Шотландия. — (Бел. ред.)

2

църковен певец, водач на хор. — (Бел. ред.)

3

Джон Комин, известен още като „Червения Комин“ (? — 1306), за да бъде различаван от баща си, който носи същото име, споменавано в някои източници и като „Къминг“. След смъртта на крал Александър III Комин влиза заедно с баща си в Регентския съвет. След като Едуард разбива войските на Джон Балиол, чичо на Комин, „Червения Комин“ е взет в плен и прекарва в Тауър годините от 1239 до 1307. След освобождаването си се присъединява към войските на сър Уилям Уолъс. Робърт Брус разчитал на помощта на Комин, за да се добере до шотландския престол, но Комин отказва да го подкрепи и Брус го убива, вероятно и защото го счита за свой сериозен съперник. — (Бел. ред.)

4

Джон Балиол, крал на Шотландия от 1292 до 1296 година, известен под прозвището „Празната мантия“, в смисъл „марионетката“. След смъртта на Маргарет, „Момичето от Норвегия“, той е избран да поеме властта. Едуард I започва да третира Шотландия като васална държава и унижава многократно краля й. В крайна сметка Джон Балиол решава да се възпротиви, като се съюзява с Норвегия и Франция. В отговор Едуард нахлува в Шотландия, и така започва Войната за независимост. Джон бива победен и принуден да абдикира. Шотландия остава без владетел в продължение на десет години — до 1306, когато на престола идва Робърт I Брус. — (Бел. ред.)

5

Близо до шотландския град Пърт се намира историческото абатство Скуун, където още от древни времена са коронясвани шотландските крале. Там се е съхранявал «Камъкът на съдбата» — съгласно писаното в една стара хроника, «Никой крал няма правото да държи в ръцете си съдбините на Шотландия, ако не е седял на камъка на коронацията в Скуун». Келтското име на камъка, Lia Fail, означава в превод «Говорещият камък», защото според поверието камъкът произнасял името на този, който трябвало да бъде крал. Неизброими легенди са свързани с произхода и съдбата на този камък. Сигурно е само, че след като разбива войските на шотландците, за да ознаменува и символично върховенството на Англия, крал Едуард I нарежда да откарат Камъка на съдбата от Скуун в Уестминстърското абатство. Там камъкът остава в продължение на векове, положен в основата на старинния престол, на който биват коронясани всички крале на Англия, а впоследствие и на Великобритания — до 30 ноември 1996 година, празника на Свети Андрей, патронния светец на Шотландия, когато е върнат в Единбургския замък. — (Бел. ред.)