Читать «Сатанинско сборище» онлайн - страница 99

Гласът на канцлера заглъхна. Корбет седеше с бяло като сняг лице, всичките му кошмари се бяха сбъднали. Не даде израз на бурята, която се разрази в душата му и на адската болка, която я раздираше. Корбет седеше като вкаменен. В главата му се редяха една след друга картини. Чу как канцлерът се прокашля и заговори.

— Съжалявам, Хю. Съжалявам безкрайно. На мен също ми се стори красива. Остави ти това — Бърнел хвърли на коленете на Корбет малка, черна, копринена ръкавица. — Друго не каза. Не страда — гласът на Бърнел трепна, — аз… аз направих всичко, за да не страда. Преди да запалят кладата в Смитфийлд, й дадоха чаша силно, упойващо вино.

Корбет все още смазан от новините, чуваше гласа на канцлера някак отдалече, нищо не го интересуваше. Стаята се въртеше и танцуваше пред очите му, устата му пресъхна и усети пристъп на гадене. Обхвана го слабост. Изправи се, здраво стиснал в ръка малката черна ръкавица. Чу, че Бърнел го вика, но излезе от стаята, изблъска озадачените служители, които понечиха да възразят, но думите им заседнаха при вида на посивялото му лице.

Най-накрая Корбет успя да се измъкне от залата и почти затича надолу към кея на речния бряг. Останал без дъх, се свлече върху порутените от времето стъпала. Опита се да овладее дишането си, да успокои полуделия ритъм на сърцето си. Алис вече я нямаше. Беше мъртва. Светът беше опустял без нея. В стоманеносивото небе над него изпищя чайка. Корбет вдъхна уханието на ръкавицата, лекия аромат на Алис, самата й същина. Сякаш топлина докосна премръзналото му лице. Стисна здраво, но нежно ръкавицата в ръката си, а после я пусна. Долу, сред водите на реката тя приличаше на рядко черно цвете. Понесе се на повърхността, водата я залюля, а после течението я подхвана. Реката пое ръкавицата, заигра се с нея и я понесе към необятната морска шир.

Бележка на автора

Следният откъс от лондонска хроника от онова време, написана на латински, вероятно ще представлява интерес за читателя. Преводът гласи:

През тази година Лорънс Дъкет, лондонски златар, смъртно ранил Ралф Крепин в Чийпсайд, избягал и се скрил в църквата „Сейнт Мери-ле-Боу“. След което група злонамерени мъже, приближени на споменатия Ралф, влезли в църквата през нощта и убили Лорънс, като го обесили на резето на прозореца. Направен бил оглед за установяването на причините за смъртта и изготвено съдебно заключение, което гласяло, че Лорънс Дъкет се е самоубил, затова тялото му било влачено за петите чак извън градските стени и хвърлено в градския ров. Скоро след това, заради признанията на някакво момче, което съгрешило плътски със споменатия Лорънс в нощта на смъртта му, но после успяло да се измъкне, истината излязла наяве. Впоследствие една жена, Алис-ат-Боу, организатор на заговора, била задържана заедно с шестнайсет мъже. Мнозина от тях били обесени, а жената изгорена на клада. Архиепископът на Кентърбъри наложил възбрана върху спомената църква, препречили вратите и прозорците й с трънаци. Тялото на Лорънс Дъкет било извадено от градския ров и го погребали на свято място.