Читать «Сатанинско сборище» онлайн - страница 47

Корбет се представи и мъжът го загледа с воднистосините си очи.

— Да, мастър писарю, какво да сторя за теб?

— Ще ми разкажеш ли за Робърт Савел? — отговори Корбет. — Тук ли работеше?

Мъжът отбягна погледа му, но отговори.

— Да, тук работеше. Защо? Какво ти влиза в работата?

— Беше ми роднина — излъга Корбет. — Искам да знам как и защо е загинал?

Мъжът кимна към малка маса в ъгъла.

— Искаш услуга от мен, така ли? Тогава седни, пий и си плати.

Корбет сви рамене, последва го и седна, собственикът се присъедини към него по-късно, понесъл поднос с говеждо, поръсено с пипер, чесън, праз и лук, и с голяма чаша ейл в другата ръка.

— Яж — нареди той, — а аз ще говоря.

Корбет стори каквото му наредиха. Ейлът беше силен и тръпчив, а храната — топла и вкусна. Стопанинът седеше насреща му и го наблюдаваше.

— Кой е бил наистина Робърт Савел — подхвана той — всъщност не знам. Изглеждаше от сой, а аз разбирам от хора. Наблюдавам ги и виждам какво се крие под маските им. Освен това го биваше с конете, разбираше от коне, затова му дадох работа в конюшнята.

— С какво се занимаваше? Имам предвид освен работата му тук? — попита Корбет.

Мъжът се намръщи.

— И той като теб, мастър писарю, задаваше много въпроси, а и ходеше на места, където и през ум не би ми минало да ида — приведе се напред — дъхът му вонеше на лук и чесън — и продължи с поверителен тон. — Аз съм почтен човек. Харесвах Савел, но всички знаем какво става в града. Вълнения, съзаклятия. Аз съм съдържател на кръчма, хората стават разговорливи и бъбрят на чашка, слушам ги и си държа устата затворена. Не искам ядове.

— Е, с кого се срещаше Савел? — не се отказваше Корбет.

— Не знам друго, освен че често излизаше нощем. Понякога говореше за съзаклятници, за мъртвия Дьо Монфор и вълненията из града. Савел направи опит да разпитва хората тук, но сложих край на това — мъжът уморено сви рамене. — Беше само въпрос на време да му се случи нещастие.

— Значи всъщност не знаеш за него кой знае какво? — попита Корбет. Съдържателят на кръчмата се огледа из шумното и претъпкано помещение.

— Мога да ти кажа само едно. Ходеше и разговаряше с една дърта вещица, която живее в колиба по-надолу близо до старата, порутена църква до реката. Тая дъртуша разправяше, че можела да говори с демони и да предсказва бъдещето по вещерските си кости.

— Тя там ли е сега? — нетърпеливо го прекъсна Корбет.

Кръчмарят поклати глава.

— Няма да я намериш. Намериха трупа й, зашит в чувал преди няколко дни — с прерязано гърло, а вещерските й кости бяха наблъскани в устата.

— Какво остана тук от Савел?

— Една туника за смяна, друго няма.

Корбет се надвеси над масата.

— И нищо ли не ти е казал? — напрегнато попита той. — Все нещо трябва да ти е казал?