Читать «Ловци на мамути» онлайн - страница 5

Той размишляваше върху загадката на Айла с известно удоволствие — обичаше новото и необикновеното необяснимото приемаше като предизвикателство. Неочаквано мистерията придоби ново измерение. Айла изсвири силно и остро. Изведнъж се дочу тропот на копита и една кобила с цвят на сено, следвана от жребец с необикновен оттенък на наситено кафяво, дотичаха сред тях в галоп, спряха пред жената и кротко се оставиха да ги докосне! Едрият мъж потисна надигащата се у него тръпка на благоговение. Не беше и подозирал, че това е възможно.

Дали тя принадлежеше към племето на Мамутоите, чудеше се той с чувство на нарастващо безпокойство. Дали не притежаваше особена сила? Мнозина от Онези, които служеха на Майката, твърдяха, че правят магии за да привличат животните и да насочват лова, но никога не беше виждал друг, който да упражнява такъв контрол над животните, че при определен сигнал те да идват при него. Тя притежаваше уникален талант. Беше малко страшничко, но пък каква полза можеше да донесе такъв талант на едно племе! Ловът можеше да стане толкова лесен!

Талут едва беше започнал да се съвзема от шока, когато младата жена отново го порази. Държейки се за гъстата и стърчаща грива на кобилата, тя скочи на гърба и и я яхна. А когато кобилата, с Айла на гръб, се отдалечи покрай реката, огромният мъж зяпна от удивление. Заедно със следващия ги жребец, те препуснаха по склона на хълма и изчезнаха в простиращата се отвъд степ. Учудването, което се четеше в очите на Талут се споделяше и от останалите членове на групата, особено от едно момиченце на дванадесет години. То се промъкна до водача и се облегна на него, сякаш се боеше, че краката няма да го удържат.

— Как го направи тя, Талут? — попита момичето с тих глас, в който се долавяше изненада и страхопочитание, примесени с лек копнеж. — Това малко конче беше толкова близо до мен, че почти можех да го докосна.

Изражението на лицето на Талут се смекчи.

— Ще трябва да попиташ нея Лати. Или, може би, Джондалар — каза той, обръщайки се към високия чужденец.

— И аз не знам със сигурност — отвърна той. — Айла умее да се справя с животните по особен начин. Тя е отгледала Уини от малко конче.

— Уини?

— Нещо подобно — не мога да произнеса по-точно името, което тя е дала на кобилата. Когато Айла го произнася, човек може да си помисли, че самата тя е кон. Жребецът е Рейсър. Аз го нарекох така — тя ме помоли. На зеландонски език това означава някой, който тича бързо. А също и някой, който се старае да бъде най-добър. Когато за пръв път видях Айла, тя помагаше на кобилата да роди жребеца.

— Сигурно е било страхотна гледка! Не мога да си представя, че една кобила би позволила на някого да я доближи в такъв момент — отбеляза един от другите мъже.

Демонстративната езда постигна ефекта, на който се беше надявал Джондалар и той си помисли, че е настъпил подходящият момент да сподели опасенията на Айла.