Читать «Последният патриот» онлайн - страница 11

В тази област от дейността на ЦРУ Айдън Озбек се чувстваше като у дома си. Ръководеше свръхсекретна програма на НСС, известна като „Обществото на мъртвите поети“. Основната им задача се състоеше в залавяне или ликвидиране на изменилите на страната си разузнавачи.

Ако някой агент от американското или съюзническото разузнаване излезеше извън контрол или изчезнеше, особено ако разполагаше с информация от жизненоважно значение за интересите на Съединените щати, работата на Озбек беше първо беше да открие каква е причината. Заловен ли е бил? Или е станал изменник?

Когато се разбереше, че въпросният агент е бил заловен, досието му се предаваше на отдела за специални операции за „възвръщане“. Ако се окажеше, че е изменник, хората на Озбек създаваха две папки — едната синя, другата черна.

Синята папка съдържаше подробен оперативен план за откриване на обекта и връщането му в САЩ или отвеждането му до подходящо място в чужбина за разпит и оценка на щетите, които вероятно е причинил.

Във втората папка имаше план за откриването и ликвидирането на агента.

И в двете папки имаше предложения за ограничаване на щетите и допълнителни операции за прочистване, които понякога налагаха елиминирането на хора, с които изменникът е имал контакт.

Това не беше игра. Озбек не обичаше да убива хора. Но понякога се налагаше.

Излезе от асансьора на четвъртия етаж на централата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния, и почти беше стигнал до кабинета си, когато го настигна Стив Расмусен — към тридесетгодишен, висок метър и осемдесет всезнайко с рижа коса и сини очи, който работеше към същата програма.

— Виж ти кой е дошъл най-после — жизнерадостно каза той.

На Озбек не му беше до него. Петнадесетгодишният му лабрадор Шелби имаше рак. Не спа от болки почти цяла нощ. Лекарствата вече не й помагаха. Увеличи дозата, но това също не помогна и Оз събуди ветеринарния лекар, с когото се уговориха да я заведе в кабинета му рано сутринта.

Озбек обичаше Шелби повече от всичко на света. Тя беше единственото същество от женски пол в живота му, което не се оплакваше от невъзможните часове, в които се прибираше. Засега беше под наблюдението на ветеринаря, но Оз знаеше, че ще трябва да се изправи пред неизбежната необходимост да я приспят. Расмусен не си падаше по кучетата и Оз се съмняваше, че ще го разбере.

— Знаеш ли — каза Озбек, като подмина колегата си и влезе в кабинета си, — с жена ти можем да бъдем насаме единствено рано сутрин.

Расмусен го последва и се настани на канапето.

— Не си прав, Оз. Ако идваш в събота, ще имате цял ден на разположение, а аз бих могъл да играя голф. Така всички ще спечелим.

Независимо от положението им на агенти от ЦРУ, ако Патриша Расмусен ги чуеше как говорят, щеше да срита задниците и на двамата.

— Какво има? — попита Озбек, сменяйки темата.

Стив Расмусен замълча за момент, после остави една черна папка на масичката за кафе.

— Трябва да се заемем с един от програмата „Трансепт“.