Читать «Сплавта на закона» онлайн - страница 14

Той се прицели в човека, който приличаше на техен водач. Но преди да натисне спусъка, мъжът бе повален с изстрел откъм страната на констаблите. След миг уличката се изпълни с униформени. Уакс въздъхна.

„Можех да стрелям, докато бях долу — помисли си. — Вместо да се вцепеня. Едва ли щеше да стане както тогава…“ Повтаряше си го отново и отново, докато констаблите извеждаха арестуваните от уличката.

Нямаше и следа от жена. Хлипаше някакъв младеж, ранен при стрелбата.

Констаблите не бяха видели Уакс. Той се обърна и потъна в нощта.

Малко по-късно Уакс доближи имението Ладриан. Неговият подслон в този град, родният му дом. Вече не го чувстваше така.

Високото здание не бе заобиколено от добре поддържана градина, но пък разполагаше с четири етажа, украсени с балкони. Уакс хвърли една монета, прескочи оградата и се приземи върху къщичката на портиера. „Каретата се е върнала — отбеляза той. — Нищо чудно“. Бяха свикнали с поведението му, но не знаеше дали да се радва, или да е засрамен от този факт.

Тласна се от портата — която се разклати под тежестта му — и се приземи на балкона. Монетометът трябва да е максимално точен в действията си, за разлика от своите братовчеди по аломантия — Железните дърпачи. За последните бе достатъчно да изберат цел и да се Придърпат към нея, без да обръщат внимание на шума. Един Монетомет трябва да е прецизен, внимателен, точен.

Прозорецът не беше заключен — той се бе погрижил за това. Предпочиташе да се среща колкото се може по-рядко с хора. Промъкна се в тъмната стая, прекоси я и опря ухо до вратата. Никакви шумове от коридора. Отвори я лекичко и излезе.

Коридорът тънеше в мрак, а Уакс не беше Калаено око, за да може да подсилва сетивата си. Запромъква се пипнешком, като внимаваше да не събори някое украшение или да не се спъне в нещо.

Стаята му бе в другия край. Ръката му напипа топката на вратата. Чудесно. Уакс я открехна тихичко и пристъпи вътре. Оставаше му само да…

Вратата в другия край на стаята се отвори и нахлу жълтеникава светлина. Уакс застина неподвижно, с ръка на единия от стерионите.

На прага стоеше възрастен мъж, вдигнал тежък свещник. Носеше прилежно изгладена черна униформа и бели ръкавици. Повдигна вежди и каза:

— Господарю Ладриан. Виждам, че се върнахте.

— Ъм… — промърмори Уакс и сконфузено извади ръка изпод пелерината.

— Ваната ви е готова, милорд.

— Не съм поръчвал вана.

— Да, но като се имат предвид нощните ви… преживявания, сметнах, че ще е добре да ви приготвя. — Мъжът подуши с нос. — Барут?

— Ами… да.

— Надявам се, че милорд не е застрелял някоя важна клечка?

„Не — помисли си Уакс. — Дори не можах да стрелям“.

Тилоум го гледаше с видимо неодобрение. Не каза нито дума от онова, което несъмнено си мислеше: че внезапното изчезване на Уаксилий от приема е предизвикало малък скандал, че сега ще е още по-трудно да му намерят подходяща партия. Не каза, че е разочарован. Не каза всички тези неща защото, в края на краищата, той бе слуга на своя господар.