Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 422

Или по-скоро неговата отпечатка се беше променила. Сега отразяваше нещата, които създанието искаше Сейзед да прочете. „Пиша тези слова върху стомана — гласяха първите думи на Куаан, — защото не бива да се вярва на нищо, което не е гравирано върху метал“.

Сейзед поклати глава. Трябваше да обърнат внимание на това изречение. Очевидно всичко, което бе прочел след това, бе лъжа. Той плъзна поглед по надписите на плочата и стигна до финалната част.

И ето — бе изковано там, — че стигам до същината на моите разсъждения. Искам да се извиня. Дори когато изписвам словата си върху стомана, седнал в тази замръзнала пещера, мисълта ми лъкатуши. Ето това е проблемът. Макар в началото да вярвах в Аленди, постепенно ме изпълваха подозрения. Вярно е, че той напълно отговаряше на признаците. Но как да го обясня?

Не е ли странно, че отговаряше на тях твърде добре?

Зная какви са доводите ви. Говорим за Очакването, за предсказани събития, за обещания, направени от великите древни пророци. Разбира се, Героят на времето трябва да отговаря на пророчествата. Да отговаря перфектно. Точно в това е идеята.

И въпреки това в тази история има нещо твърде удобно. Изглежда, че сме създали герой, който да отговаря на пророчествата, вместо да оставим да се появи по естествен път. Ето какво ме безпокоеше, какво ме караше да се колебая, когато братята ми се върнаха при мен, най-сетне готови да повярват.

А след това започнах да съзирам и други проблеми. Някои от вас вероятно знаят за моята феноменална памет. Вярно е, не ми трябват ферохимични металоеми, за да запомня за миг изписан лист. И ще ви кажа, макар да ме сметнете за побъркан, че словата на пророчествата се променят.

Промените са съвсем незабележими. Доста хитри при това. Думичка тук, лек нюанс там. Но думите от страниците са различни от тези в паметта ми. Другите Светоносци ми се подиграват, защото разполагат с металоеми, с които да доказват, че книгите и пророчествата не са променени.

И така, стигаме до изявлението, което искам да направя. Съществува нещо, някаква сила, която иска да повярваме, че Героят на времето се е появил и че трябва да отиде при Кладенеца на Възнесението. Нещо кара пророчествата да се променят така, че да съответстват по-точно на Аленди.

Която и да е тази сила, тя може да променя думи, записани във ферохимичен металоем.

Другите ме смятат за луд. Както казах, това може и да е вярно. Но не трябва ли дори побърканият да разчита на собствения си ум, вместо на околните? Зная какво съм запомнил. Зная какво се казва сега от Светоносците. И двете не съвпадат.

Долавям изобретателност зад тези промени, хитра и неуловима манипулация. Прекарах последните две години в изгнание, като се опитвах да разшифровам смисъла на тези промени. Стигнах до единственото възможно заключение. Съществува нещо, което контролира нашата религия, и то е нечестиво, не бива да му се има доверие. То ни подвежда и засенчва познанията ни. Използва Аленди, за да руши, насочва го по пътя на смъртта и хаоса. Примамва го към Кладенеца на Възнесението, където се събира хилядолетната сила. Мога само да предполагам, че то използва Дълбината като стимул да пробужда отчаянието на хората, да ни кара да изпълняваме неговата воля.

Пророчествата са се променили. Сега казват, че Аленди трябва да се откаже от силата, след като я получи. Но не това се казваше преди в писанията — те бяха доста смътни. Ала ето, че новата версия поставя безапелационно решение. В текстовете се описват подробно ужасяващите последствия, ако Героят на времето задържи силата за себе си.

Аленди им вярва напълно. Той е добър човек — въпреки всичко. Човек, готов да се жертва. В действителност всички негови постъпки — убийствата, разрушенията, страданията, които причини — са го засегнали дълбоко. Всички тези неща в известен смисъл за него са били жертва. Той е свикнал да прекършва волята си заради общото благо.

Не се съмнявам, че ако Аленди стигне до Кладенеца на Възнесението, ще вземе силата и — в името на очакваното по-голямо добро — ще я предаде.

Ще я предаде на същата тази сила, която променя текстовете. Ще я предаде на тази разрушителна сила, която го подмамваше да воюва, изкушаваше да го убива и ловко го мамеше на север.

Онова нещо жадува да получи силата в Кладенеца и за да го стори, оскверни нашата религия.

И така, аз рискувах за последен път. Молбите ми, ученията, възраженията, дори измените — всичко беше безсмислено. Сега Аленди има други съветници, такива, които му казват каквото той иска да чуе.

Имам един млад племенник, Рашек. Той мрази всичко кхленийско със страстта на завистливата младост. Още по-силно мрази Аленди. Макар че двамата никога не са се срещали, Рашек се чувства предаден, задето един от нашите потисници е избран за Героя на времето. Аленди ще се нуждае от водачи из Териските планини. Натоварих с тази задача Рашек и се погрижих за помощници да вземе свои верни другари. Рашек трябва да поведе Аленди в погрешна посока, да го обезкуражи, да го откаже по някакъв начин от намерението му да осъществи това пътешествие. Аленди не знае, че е измамен, че всички сме измамени, и няма да ме послуша. Ако Рашек не успее да поведе Аленди в погрешна посока, му наредих да го убие. Но надеждата е малка. Аленди е оцелял при покушения, във войни и катастрофи. И въпреки това, надявам се в мразовитите планини на Терис късметът най-сетне да му изневери. Надявам се на чудо. Аленди не бива да стигне до Кладенеца на Възнесението. Защото не бива да освобождава онова, що е пленено там.