Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 416

Сейзед възвърна нормалното си тегло, скочи и замахна с импровизираното си оръжие. Но Марш се съвзе, вдигна ръка и Тласна. Сейзед се подхлъзна назад, но успя да спре, след като отново извлече желязо и увеличи теглото си.

Марш изръмжа, притискан от собствения си Тласък към стената. Ала точно това неутрализираше и действията на Сейзед. Терисецът направи опит да пристъпи напред, но силата на Тласъка на неговия противник и собственото му свръхнатежало тяло затрудняваха неимоверно придвижването му. За миг двамата замръзнаха, напънали сили един срещу друг. Зад тях тъмнееше отворът към Кладенеца.

— Защо, Марш? — прошепна Сейзед.

— Не зная — отвърна със сподавен глас Марш.

Взел светкавично решение, Сейзед затвори желязоема и вместо това извлече стомана и увеличи отново бързината си. Хвърли лампата и отскочи встрани със скорост, която Марш не беше в състояние да проследи. Лампата полетя назад, но после Марш преустанови Тласъка, за да се освободи от собствения си капан, и тя издрънча на пода.

Сейзед отново бе по-бързият. Завъртя се и вдигна ръка, за да се опита да измъкне ключовия метален прът на Инквизитора — този, който бе забит между плешките му. Изваждането му водеше до смъртта на инквизиторите — слабо място, заложено в тях от лорд Владетеля.

Сейзед се плъзна покрай Марш с намерение да го нападне отзад. Стоманеният шип стърчеше на няколко сантиметра от тила на инквизитора и от него капеше кръв.

В този момент стоманоемът на Сейзед се изчерпа.

Пръстените нямаха голям капацитет и двете бързи извличания ги бяха пресушили за секунди. Скоростта му започна да спада, но той все още бе вдигнал ръка и притежаваше сила за десет мъже. Виждаше ясно издатината на гърба на Марш, където бе ключовият прът. Да можеше само…

Марш се завъртя и ловко отби ръката на Сейзед встрани, заби лакът в корема му, после го зашлеви с опакото на ръката си през лицето.

Сейзед залитна назад, пютриумът също се изчерпа и силата му започна да се топи. Той се блъсна с болезнен стон в стената и падна.

Марш се извисяваше над него в тъмната стая.

— Ти сгреши, Сейзед — заговори той все така тихо. — Може някога да не съм бил воин, но това се промени. Ти прекара последните две години в учение, докато аз убивах. Мнозина загинаха в ръцете ми…

Марш пристъпи напред и Сейзед се закашля и се опита да се размърда. Опасяваше се, че ръката му отново е натрошена. Почерпи цинк, за да ускори мисълта си, но това не помогна на тялото му да се раздвижи по-бързо. Можеше само да гледа — с ясното съзнание за това, което го очакваше — как Марш се навежда да вдигне падналата лампа.