Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 10

И двамата мъже останаха да лежат неподвижно. Сега вече противниците бяха с трима по-малко. Откъснатата кесия лежеше на земята, съдържанието й се бе пръснало по калдъръма около Вин. Тя пренебрегна болката в лакътя и се извърна към Дърпача. Той стоеше с вдигнат щит и изглеждаше странно спокоен.

Нещо изтрака зад нея. Вин извика, стресната от шума, отекнал като грохот в подсиления й слух. Остра болка проряза главата й и тя вдигна ръце към ушите си. Беше забравила Задимителя, който държеше две дървени парчета, изгладени така, че да издават рязък звук при удряне едно в друго.

Движение и реакция, действие и последействие — това беше същината на аломантията. Калаят помагаше на очите й да виждат в мъглата и така й осигуряваше предимство срещу убийците. Но и изостряше слуха й невероятно. Задимителят отново вдигна клепалото. Вин изръмжа, събра шепа монети от калдъръма и ги изстреля по него. Дърпачът, естествено, ги Притегли към себе си, те се удариха в щита и отскочиха. Докато се носеха във въздуха, Вин внимателно Тласна една от тях така, че да падне зад него.

Мъжът свали щита, без да забележи монетата, която Вин бе отклонила. Вин я Притегли рязко, право към себе си — и към незащитения гръб на Дърпача. Той падна, без да издаде звук.

„Четирима“.

Отново се възцари тишина. Главорезите стояха неподвижно, Задимителят бе свалил клепалото. Не разполагаха с Монетомети и Дърпач — никой, който да Тегли или Тласка метал, — а Вин бе заобиколена от пръснати на земята пари. Решеше ли да ги използва, Главорезите щяха да бъдат избити. Достатъчно бе да…

Нова монета профуча във въздуха, изстреляна от Наблюдателя на покрива. Вин изруга и отскочи. Но монетата не я удари. Попадна право в челото на Задимителя. Мъжът рухна възнак и издъхна на място.

„Това пък какво значи?“ — зачуди се Вин, втренчила поглед в мъртвеца.

Главорезите отново пристъпиха към нея, но Вин не предприе нищо, смръщила озадачено чело.

„Защо трябваше да убива Задимителя? Той вече не представляваше заплаха“.

Освен ако…

Изгаси медта и разпали бронз, метала, който й позволяваше да засича аломантична активност. Не усещаше Главорезите да горят пютриум. Все още бяха Задимени, със скрита аломантия.

Някой друг гореше мед.

И изведнъж всичко си дойде на мястото. Беше съвсем обяснимо защо тази група е дръзнала да нападне истински Мъглороден. Защо Наблюдателят бе стрелял по Монетомета. Защо после бе убил Задимителя.

Вин беше в смъртна опасност.

Имаше само броени мигове за вземане на решение. И тя го взе, уповавайки се на нюха си — бе израсла на улицата, крадец и майстор в измамите. За нея нюхът бе по-естествен способ от всякаква логика.

— ОреСюр! — извика. — Бягай в двореца!

Това, разбира се, беше парола. Вин отскочи назад, игнорирайки за момент Главорезите, и в същия миг повиканият слуга изтича от уличката. Измъкна нещо от пояса си и го хвърли към Вин: малка стъкленица, каквито аломантите използваха, за да държат метални разтвори. Вин бързо Притегли стъкленицата в ръката си. Недалеч от нея вторият Монетомет — който досега се бе преструвал на мъртъв — изруга и се изправи.