Читать «Синя кръв» онлайн - страница 3

Дилън Уорд им беше приятел отскоро. Имаше тъжно лице с дълги мигли, горящи очи и опетнена репутация. Говореше се, че има криминално минало и са го изгонили от военното училище. За дядо му се смяташе, че е дал пари на „Дюшен“ за построяване на нов гимнастически салон, за да уреди да приемат внука му. Дилън скоро усети, че Скайлър и Оливър са аутсайдери като него, и веднага се залепи за тях.

Скайлър почувства как стомахът й се свива от притеснение. Беше много по-просто да си висят в стаята на Оливър, да слушат музика и да щракат с дистанционното на телевизора. Оливър играеше компютърни игри, а тя разгръщаше страниците на лъскави списания, представяйки си как се излежава на плажа в Сардиния, танцува фламенко в Мадрид или броди замислено по улиците на Бомбай.

- Не съм много сигурна - каза тя.

Предпочиташе да са в уютната му стая, вместо да треперят на студа и да чакат, без да знаят със сигурност дали ще ги пуснат да влязат.

- Не бъди такъв негативист - отвърна Оливър.

Идеята да излязат и да се впуснат в нощния живот в Ню Йорк бе негова и той не искаше да съжалява.

- Ако мислиш, че ще да влезем, значи ще влезем. Всичко е въпрос на вътрешна увереност, казвам ти.

Точно в този момент се обади блекбърито му. Той го извади от джоба си и погледна екрана.

- Дилън е. Вече е влязъл, ще се видим до прозорците на втория етаж. Става ли?

Оливър започна да пише съобщение.

- Добре ли изглеждам? - попита тя във внезапен прилив на несигурност, чудейки се дали е облечена подходящо.

- Чудесно - отвърна той машинално, докато натискаше бутон след бутон. - Направо супер.

- Ти дори не ме погледна.

- Нали те гледам всеки ден.

Той се засмя и я погледна в очите, след което, много нетипично за него, се изчерви и отвърна поглед. Телефонът му звънна и този път той се отдалечи, за да говори.

Скайлър погледна към отсрещната страна на улицата и видя там да спира такси, от което излезе високо русо момче. Миг след това в противоположното платно се появи друго такси, което се лашкаше с висока скорост ту наляво, ту надясно. Отначало изглеждаше, сякаш сблъсъкът ще се размине, но в последния момент момчето се хвърли пред колата и изчезна под гумите. Таксито дори не спря, просто си продължи, все едно нищо не се е случило.

- О, боже! - извика Скайлър.

Беше сигурна, че колата го удари и го прегази; навярно бе мъртъв.

- Видя ли това?! - попита тя, докато се оглеждаше трескаво за Оливър, който сякаш беше изчезнал.

Скайлър се втурна през улицата, очаквайки да види труп, но момчето стоеше точно пред нея и прибираше рестото в портмонето си. После затвори вратата на таксито и то потегли. Беше си жив и здрав.

- Би трябвало да си мъртъв - прошепна тя.

- Моля? - попита той с усмивка.

Скайлър го позна - беше от нейното училище и се казваше Джак Форс. Небезизвестният Джак Форс. Беше капитан на отбора по лакрос, играеше главна роля в училищната пиеса, а курсовата му работа върху моловете бе публикувана в списание „Уайърд“. Освен това беше толкова красив, че тя дори не смееше да го погледне в очите.