Читать «Убийците на Сет» онлайн - страница 8

Египтяните навлязоха във вътрешността на лагера. Вонята от походните нужници бе примесена с плътния мирис на готвено от казаните. Навсякъде лежаха хиксоски войници — някои групирани по подразделения, а други — изтегнати безразборно по земята с винени мехове и чаши до тях. Египтяните отстъпиха, за да мине с грохот колесница с двама вързани за коша й безпомощни пленници, влачени и подмятани в прахта. Наоколо имаше още много доказателства за бруталността на хиксосите: готварски казан, пълен догоре с отрязани глави, от който още се отцеждаше кръв; набучен на кол пленник в страни; до него около врата на друг бе омотано мокро въже и от гърлото му се чуваха задавени звуци и накъсано дишане — въжето щеше да продължи да се свива, докато пленникът издъхнеше бавно и мъчително. Групата нактуа навлизаха все по-навътре и вече достигаха шатрите на офицерския състав и на хиксоските благородници. Бейлет не можеше да повярва, че се добраха в самото сърце на лагера, без да ги спрат нито веднъж. Карнак се оказа напълно прав: вземаха ги за такива, каквито изглеждаха — наемници на хиксосите, водещи пленник. Групата стигна до един участък, ограден с набързо вдигната стена. Тук офицерът беше по-бдителен, макар че гледаше достатъчно сънливо. Той застана пред тях с вдигната ръка. Карнак му каза нещо на хетски. Видимо удовлетворен, офицерът отстъпи встрани. Бейлет долови името на Мерецегер. Очевидно Карнак бе заявил, че водят пленника направо при магьосницата. Навлязоха в царския участък, ограден с пръстен от факли; пламъците им, подхранвани от катран и смола, пращяха силно и хвърляха искри, отнасяни от вятъра. Виждаха се повече стражи, някои от които бяха с церемониални брони. Вдясно бе разположена шатрата на хиксоския вожд, а вляво се издигаше нещо средно между навес и палатка във формата на храм. Вън от него се виждаше голяма кола с олтар жертвеник. На светлината на факлите Бейлет съзря по него белези от кръв. Значи тук Мерецегер извършваше жертвоприношенията!

Карнак се отправи с тегления от него Небамум с отривиста крачка към храмовата шатра и отметна входното платнище. Бейлет и останалите го последваха. Намиращият се вътре войник, навярно лична охрана, скочи на крака. Обаче Карнак, бърз като нападаща кобра, нанесе светкавичен удар с меча си право в гърлото на пазача. После го прехвана и го положи тихо на земята. Друг член на групата притисна ръка върху устата на поразения, за да заглуши предсмъртното му хъркане.

Магьосницата Мерецегер седеше с кръстосани крака върху купчина възглавници в другия край на шатрата. Бейлет погледна опаленото й от слънцето лице, бръчките около очите и устата и сивата като желязо коса, която се спускаше по раменете. Очите на вещицата бяха същински черни дупки, пълни със злост и омраза, по безкръвните й устни пропълзя лека усмивка.