Читать «Убийците на Сет» онлайн - страница 22

Амеротке се загледа в Нешрата, която, облечена в красива бяла рокля, бе коленичила върху възглавницата; на врата й имаше огърлица от корналин, а по пръстите и китките й се виждаха скъпи бижута. Носеше плътна черна перука, чиито богато омаслени плитчици ограждаха хубавото й лице, стигайки почти до раменете й. Тя никак не приличаше на отровителка — имаше привлекателни фини черти, изразителни тъмни очи и уста, която всеки мъж би искал да нацелува. Съдията й се усмихна. Почувства съжаление към нея, защото тя излъчваше същата сдържана елегантност, която той познаваше от съпругата си Норфрет: онова спокойствие и увереност, които по всяка вероятност криеха силен характер и упоритост. Амеротке се бе запознал внимателно с обстоятелствата по делото преди процеса. Беше обсъдил въпроса и с Норфрет, тъй като цяла Тива бе развълнувана от станалото. Той наистина съжаляваше обвиняемата: независимо дали щеше да бъде оправдана или призната за виновна, след процеса доброто й име щеше да стане на пух и прах, а честта на благородното й семейство да бъде опетнена завинаги.

— Нешрата — обърна се съдията към нея, — Ипумер посети ли те в нощта на смъртта си? Срещна ли се с него тогава?

— Не, ваше благородие.

— Ти положи клетва — напомни й Амеротке. — Закле се над свещените свитъци под взора на богинята Маат. Възмездието за клетвопрестъпничество е жестоко!

— Не съм се срещала с Ипумер — зазвуча по-високо гласът на Нешрата. — Не бях го виждала най-малко пет седмици преди смъртта му.

— А знаеш ли защо е излизал онази нощ, а също и друг път през нощта?

— Не, ваше благородие.

— Получаваше ли писма от него?

— Постоянно, ваше благородие — остана спокоен гласът й. — В тях той молеше за среща и ме уверяваше в любовта си. Понякога отговарях, друг път — не.

— А отровата? — попита Амеротке. — Защо такава пагубна смес с била потребна на млада, богата и красива жена като теб?

— Тази отрова се използва за много неща, господарю, може да питате всеки ловец на скорпиони. Прибавя се в средства за разкрасяване, а служи и за почистване на петна от дрехи и скъпи платове.

Думите на Нешрата бяха посрещнати със смях, но съдията вдигна ръка:

— Искам тишина в залата! — и огледа строго публиката. После хвърли взор към дъното на залата, където слугата му, джуджето Шуфой, стиснал слънчобрана на господаря си в ръка, се стараеше да привлече вниманието му със светнали от нетърпение очи. Той буквално подскачаше, така че Асурал, началникът на храмовата стража и далечен роднина на Амеротке, бе принуден да сложи едната си ръка върху рамото на дребния мъж, призовавайки го към спокойствие. Шуфой улови погледа на господаря си и закима отривисто. Съдията му бе заръчал да обиколи продавачите на церове, отрови и билки из Тива, за да разбере за какво би могла да се ползва въпросната субстанция. Очевидно Нешрата казваше истината.