Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 5
Пол Дохърти
Една слугиня падна на колене да провери дали златните сандали са прикрепени добре към божествените крака на Хатусу. С жезъл и ветрило в ръка царицата изкачи стъпалата до олтара, украсен със зюмбюли, лотоси и акациев цвят. Кадилници от алабастър, пълни със скъпи благовония, освежаваха въздуха. Жреците и жриците удряха цимбалите и разклащаха систрите, а хор от слепи певци поде химн:
Хатусу изкачи стълбите и си позволи да се усмихне леко. За Хор ли пееха те? Дали всъщност не възпяваха нея? Взря се в грамадната статуя на бога с глава на сокол през олтара.
Още ненавършила двайсет години, Хатусу дълбоко в себе си не вярваше в боговете на Египет. Истинската сила се криеше в бойните колесници, в съкровищниците на Горен и Долен Египет — Червения и Белия дом на среброто, и в неизменно стоящия от дясната й страна мъж, когото хората наричаха „сянката на фараона“.
— О, Сененмут — прошепна сега тя към него. — Самата аз богиня, се моля на другите богове!
Той се поклони — суровото му волево лице остана безизразно; само погледът му преливаше от възхищение и любов:
— Трябва да го направиш! — отвърна й приглушено. — Всички са на наша страна, освен жреците. Нуждаем се от благословията им…
Хатусу презрително сви устни. След няколко часа всички върховни жреци в Тива щяха да се съберат уж да обсъдят промяната в управлението, а всъщност да разискват дали една жена може да носи двойната корона на фараоните и диадемата на цариците на Египет.
Сененмут се обърна и изгледа Хани, върховния жрец на храма на Хор, застанал в подножието на стълбите към олтара. Гладкото бръснато теме на синеокия мъж прикриваше остър като бръснач ум. Той и съпругата му Вехлис бяха подкрепили мълчаливо възкачването на Хатусу, но Сененмут беше решен на всичко, за да може царицата да получи публичното признание на всички жреци. Сега той се наклони към господарката си и й прошепна:
— Любовта ти ме държи в плен и сърцето ми пее с твоето…
— Мисля само за теб и сърцето ти е свързано с моето — отвърна му закачливо Хатусу. После се поклони пред статуята.
Откъм жреците се разнесе всеобща въздишка. Хорът слепи певци отново поде химн, а Хани изкачи стъпалата с кадилница в ръце. Хатусу, ръководена от тихите наставления на Сененмут, слезе да го пресрещне и благосклонно тръгна до него. От събраните в подножието жреци се дочуха одобрителни възгласи. Пред олтара Хатусу позволи да бъде прикадена, а след това с Хани от дясната страна и Сененмут от лявата направи приношения за боговете.
