Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 46

— Той беше учен — отвърна Хани, — който също изследваше въпроса за възцаряването на жена на трона на Египет.

— Имаше ли близка връзка между Прем и Нерия? — попита Амеротке.

— Да бяха добри приятели — отвърна Вехлис. — Нерия се отнасяше към Прем като към свой учител, наставник и изповедник.

— Значи е възможно Нерия да е открил или да е видял нещо и да го е споделил с Прем? И затова и двамата е трябвало да умрат. Но какво е било това, си остава загадка.

— Явно само убиецът знае тяхната тайна — обади се Вехлис.

— Да — кимна Амеротке, — освен ако двамината не са споделили с още някого откритията си…

Всички се обърнаха към Хани. Той се изчерви и избърса уста с крайчеца на памучния си колан.

— Не знам нищо — отсече той. — Абсолютно нищо. Нищо не са ми казвали…

Амеротке въздъхна и освободи с жест жреците — засега нямаше повече въпроси към тях. Те припряно излязоха и остана само библиотекарят Калив.

— Имате ли нужда от нещо, господарю?

— Ще ги претърсят ли? — кимна към вратата съдията.

— Не, посетителите се претърсват само ако са разглеждали ръкописите.

Амеротке му благодари и библиотекарят се скри в малката си стаичка, от която имаше пряк излаз от библиотеката. Върховният съдия се взираше в лавиците и поставките. Вслушваше се напрегнато. Нищо не нарушаваше хармонията в тази красива благоуханна зала. Опита се да сложи в ред мислите си, които кръжаха около всички събития от последните дни. Влюбената в новия си съпруг Далифа, арогантното лице на Антеф, обвиненият в убийство Рамос, Залата на подземния свят… Да, трябваше лично да иде до лабиринта, но щеше да му е нужен военен ескорт. Оазисът Амарна беше опасно място — не само заради лъва човекоядец. Там често се навъртаха скитници и жители на пустинята, винаги нащрек за лесна плячка.

Постъпката на Рамос беше или много глупава, или твърде злостна. Защо беше отвел конете? Какво ли е могло да се случи на близнаците, добре обучени и въоръжени войници? Нима можеше да изчезнат безследно от лицето на земята? Но кога да отиде дотам? А и тази работа… Варварските убийства на Нерия, Прем и Пепи…

Клепачите на Амеротке натежаха. Вратата на библиотеката се отвори и вътре влезе Вехлис, зад нея ситнеше прислужничка.

— Трябва да си починете! — върховната жрица на Хор се усмихна. Беше се преоблякла в бяла роба от чиста вълна, пристегната в талията със сребърно коланче. Беше свалила перуката си. Амеротке осъзна колко по-млада изглежда сега. — Отивам да поплувам — обяви тя.

— Само не в Нил! — пошегува се Амеротке.

Тя погледна през рамо, до вратата все още стоеше прислужничката.

— Сигурна съм, че на някои от върховните жреци това би им допаднало. Реката край храма е пълна с крокодили, но вероятно те няма да ми обърнат внимание. Не съм апетитната хапка, която бях някога… — тя въздъхна. — Останалите се гощават в градината. Трябва да отидеш и ти при тях, Амеротке. Дори и ако те избягват компанията ти…