Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 41
Пол Дохърти
— Значи е откраднал нещо — довърши вместо него Амеротке.
Сенги кимна:
— Наех го да ни помогне, но той не свърши почти никаква работа. Сигурно…
— Невъзможно! — извика Хани. — Библиотеката се охранява добре. Пепи беше наблюдаван през цялото време и на излизане го претърсваха.
Амеротке вдигна ръка:
— Мисля, че трябва да разследваме какво точно се е случило.
Никой не възрази. Излязоха от залата на съвета. Пренхое и Шуфой седяха в една ниша с купчина грозде пред себе си. Амеротке забързано се насочи към тях и те скочиха на крака.
— Пренхое, вземи картуша ми! Иди в храма на Маат. Вземи Асурал и неколцина от пазачите на храма. Слезте на пристана и разпитайте за човек на име Пепи, изгорял в стаята си с една куртизанка. Няма да се наложи да търсите дълго, знаеш как се разпространяват слуховете.
— Слушам, господарю.
После съдията тръгна след останалите, които вече прекосяваха градината и заобикаляха обграденото с палми свещено езеро на път към голямата сграда от бял варовик в дъното на двора — библиотеката. Пред вратите й стояха стражи. Трегерите и колоните на огромната порта от кедрово дърво бяха покрити с великолепни рисунки и йероглифи, изобразяващи живота на учените и писарите. В малкото преддверие с под от либийско дърво беше приятно прохладно. Маслените лампи бяха покрити с капачета от алабастър. Пазачи и слуги приветстваха пристигането на групата височайши посетители.
Дългата правоъгълна зала на библиотека беше на втория етаж. Стените бяха скрити зад резбовани лавици, рафтове и поставки, отрупани с книги, ръкописи и свитъци папируси. В средата на залата бяха подредени в редици масички с пособия за писане и възглавници пред тях. От една странична стаичка се показа млад библиотекар, който тутакси се поклони на Хани и на останалите жреци.
— Дошли сме заради странстващия учен Пепи — обяви Сенги. — Той е работил тук, нали?
— Допреди два дни… — младият писар изглеждаше доста разтревожен. — Очаквахме да дойде отново, но…
Амеротке пристъпи напред, представи се с името и поста си и рече:
— Пепи е мъртъв — обяви спокойно Амеротке. — Убит е долу на пристана. Според слуховете внезапно е забогатял…
— Не беше така, докато идваше тук — измърмори младият писар. — Дори не можеше да си позволи хубав калем. Постоянно вземаше на заем…
— Кои ръкописи изучаваше? — попита Амеротке.
Библиотекарят погледна към Хани.
— Върховният съдия Амеротке може да пита всичко — кимна жрецът.
Писарят забързано тръгна навътре в библиотеката към дъбовите ракли с бронзови закопчалки. Отвори една от тях и извади кутия от полирано смокиново дърво. Остави я на масата и отмести капака й.
Жреците се скупчиха около него. Хани извади няколко гланцирани листа папирус с изрисувани фрагменти.
— Какво представлява това? — попита Амеротке. Текстът беше много стар, написан с древни йероглифи и слабо познати символи.
— Това са съхранени фрагменти от ръкописи — отвърна Сенги. — Някои от тях са на стотици години.