Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 38

Шеста глава

Акация: в Древен Египет дървото, под което са се родили боговете

Амеротке барабанеше нервно по масата и се опитваше да сдържи яда си. С Пренхое и Шуфой бяха пристигнали в храма на Хор точно след зазоряване. Но ето че вече бяха изминали повече от два часа след началото на срещата, а нямаше особен напредък. Мислите на върховния съдия неволно се върнаха към делото на Рамос. Царският обвинител търсеше още доказателства, а обвиненият си оставаше под домашен арест.

Предната вечер Амеротке не обърна внимание на злокобното предупреждение на питката със семена от рожков. Захвърли я настрани и потъна в прегръдките на Норфрет. Накрая двамата се озоваха на откритата тераса върху покрива на къщата. Лежаха там със сплетени тела и наблюдаваха нощното небе.

Амеротке въздъхна и плъзна поглед из залата. Тя беше в старата част от храма — тъмна и неприветлива, с мрачни голи стени. Венците от пресни цветя не успяваха кой знае колко да освежат мястото, нито да отблъснат миризмата на плесен. Въпреки слънчевите лъчи, които проникваха през тесните високи прозорчета, трябваше да запалят лампи и факли. Всички седяха върху подредени в кръг възглавнички. Присъстваха върховните жреци на Изида, Озирис, Анубис, Амон и Хатор. Амеротке не знаеше истинските им имена, а и не го интересуваха. На външен вид бяха като две капки вода: мъже с привидно смирени лица и лукави очи, зад които се спотайваха скрити амбиции, коварни мисли и дългогодишно съперничество.

Вляво от съдията седеше Хани, а до него се бе разположила съпругата му Вехлис със сребърна диадема в красивата перука. Срещу нея седеше Сенги, главният писар в Дома на живота — дребен тантурест човечец с пълни бузи и щръкнали като дръжки на делва уши. Той улови погледа на Амеротке и вдигна очи, сякаш и на него му бе омръзнало разтакаването. До този момент бяха обсъдили само протоколните въпроси на срещата — кой къде ще седи, кой ще говори пръв, какви доказателства могат да се предлагат и т.н., а върховният жрец на Изида все още настояваше срещата на съвета да се премести другаде. В този миг Сенги взе дъсчицата за писане, надраска нещо на къс пергамент, подаде го на един слуга и посочи Амеротке. Съдията прочете оставеното пред него съобщение: „Вие сте представител на фараона. Трябва да се сложи край на тази глупост.“ Амеротке се усмихна и кимна. Размърда се на възглавничките си и плесна силно с ръце. Жреците смаяно се извърнаха към него.