Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 20

Пресече улицата и навлезе в другата част. Шуфой трябваше да е някъде тук. След дълго обикаляне Амеротке го намери под една палма на ъгъла на улицата към храма. Дребосъкът беше заспал със скръстени ръце, а слънчобранът му бе завързан с въженце за китката. Амеротке коленичи до него. Откакто го бе взел на работа при себе си, не спираше да се изненадва от неизчерпаемия му запас от шеги, от неподозираните му познания за какво ли не и от решимостта му да натрупа богатство по какъвто и да е било начин.

— Не спя, господарю! — обади се в този миг джуджето.

— Тогава защо са ти затворени очите? — подразни го Амеротке.

— Господарят добре ли е?

Амеротке въздъхна облекчено. Помощникът му явно не бе научил за нападението на Нехему.

— Винаги ми става по-добре, щом те видя, Шуфой.

Джуджето отвори очи и разтегна устни в усмивка. После заговорнически потупа кожения портфейл, вързан на въженце около шкембето му.

— Добра работа свърших сутринта, господарю.

— Какво успя да продадеш? — попита Амеротке и се настани удобно на земята.

— Лек срещу разстройство. Вземаш един бръмбар, откъсваш му крилата и главата, изпичаш го в змийска мазнина и го смесваш с мед — джуджето плесна с ръце: — Най-малко няколко дни ще стоиш далеч от тоалетната.

— Аха — усмихна се Амеротке. — А какъв е лекът срещу запек?

— Вземаш един бръмбар — започна да обяснява Шуфой, — махаш му главата и крилата, печеш го с житни зародиши, смесваш го със сок от смокиня и…

— И отново се връщаш в тоалетната — довърши съдията.

Край тях мина търговец — кошовете от двете страни на товарния му кон бяха пълни с дрънчащи звънци.

— Може ли да ви предложа тапи за уши, драги търговецо — заговори го Шуфой, на мъжът отмина, сумтейки обидено.

— Ще ми направиш ли една услуга, Шуфой. Познаваш ли лодкарите по реката?

— Един-двама — отвърна джуджето.

Амеротке го сграбчи за ръката и зашепна:

— Те събират повече клюки, отколкото рибарите — риба. Затова искам да ги поразпиташ за един войник. Казва се Антеф. Бил се е в голямата битка на север при делтата. Загубил е паметта си, останал е известно време в Мемфис и след това се е върнал у дома. Сега иска да си върне жената и богатството й… — Шуфой облиза устни и изду бузи. Напомняше на Амеротке малкия бог Бес, палав дух, който се грижи за децата и животните. — Ще ги поразпиташ ли, Шуфой?

— Те ще искат да им се плати.

— Един скъпоценен камък — предложи Амеротке. Зърна обидата в очите на малкия мъж и добави: — Два скъпоценни камъка, един за теб и един за този, който ми донесе информация.

— Ще бъда тук привечер, господарю — извика Шуфой. Амеротке кимна и си тръгна, но зад него отново изгърмя гласът на джуджето: — Сторете път! Отдръпнете се! Това е върховният съдия от Залата на двете истини, господарят Амеротке! И току-що той ме поздрави, че съм открил ефикасен лек за болен стомах. Елате насам и вижте! Насам, народе!