Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 13

— Какво работиш?

— Бях офицер в армията, господарю.

— Аха — усмихна се Амеротке. — От кой легион?

— От легиона на Анубис, бих се срещу войските на Лешояда в голямата битка на фараона при делтата. Бях нактуа…

Съдията кимна замислено. Нактуа или момчетата с яки ръце — така наричаха добре въоръжените ветерани от различните полкове. Амеротке също бе участвал в тази битка и още помнеше как след съкрушителната си победа Хатусу бе заповядала да отрежат пенисите на повалените митанийци, за да стовари получената внушителна грамада пред очите на вътрешните и външните си врагове.

— А твоето име? — обърна се съдията към младата жена до Антеф.

— Далифа — отвърна тя тихо. Имаше миловидно лице и ярко изписани с туш очи. Носеше перука с посребрени краища, а дългите й кичури почти докосваха белия шал на раменете й.

— Тя е съпругата ми — обади се войникът.

Третият коленичил пред съдията вдигна ръка и извика:

— Не е така, господарю! — беше млад мъж с открито лице. Личеше си, че той и жената се обичат много. След това бързо добави: — Аз съм Панеб. Писар в Залата на истината в храма на Озирис…

Съдията се облегна в креслото. Харесваше такива случаи — без убийства, но с дълбоко преплетени взаимоотношения. Махна с ръка и главният писар прочете описанието на случая. Преди шест месеца, по време на сеитбата, Антеф поел на север с войската на фараона. В битката при делтата получил тежък удар по главата, загубил паметта си и останал в Мемфис, докато се възстанови. Върнал се в Тива след няколко месеца и открил, че младата му съпруга Далифа, която смятала, че е овдовяла, с разрешението на жреците се е омъжила за писаря Панеб. Амеротке потри брадичката си.

— И аз трябва да реша дали първият брак все още е в сила и дали вторият да бъде обявен за недействителен? — Антеф яростно закима, Панеб и Далифа се спогледаха тревожно. — Обичаш ли Антеф? — обърна се съдията към Далифа.

— Никога не съм го обичала. Женитбата беше уредена от баща ми — извиси глас тя.

— А къде е баща ти сега?

— Той беше търговец на благовония — отвърна Далифа. — Почина преди два месеца.

Амеротке кимна, изпълнен със съчувствие. Видя по лицето на Панеб да пробягва отчаяние.

— Заможен човек ли беше?

— Да, господарю — отвърна Далифа. — И аз съм единственият му наследник.

Съдията се усмихна. Значи Антеф не искаше просто жена си, а и част от наследството.

— Е, Антеф, за какво става въпрос тук? — попита Амеротке. — За любов или за богатство? Готов ли си да се откажеш от претенциите си към Далифа срещу част от наследството й?

— На него не му се полага нищо — обади се младата жена.

Амеротке вдигна ръка, за да я накара да замълчи. Антеф беше твърде умен, че да скочи сам в капана.

— За любов — отвърна той студено, — а не за богатство, господарю. Искам си жената обратно.

— Той иска парите! — извика Панеб с изкривено от гняв лице.

— Сега ще разберем това — поклати глава Амеротке и подръпна замислено долната си устна. Ако разпоредеше Далифа да остане с втория си съпруг, Антеф щеше да обжалва, използвайки влиянието на офицерите си. Везирът Сененмут обичаше от време на време да отхвърля решенията на съда, за да покаже влиянието си. Амеротке впи поглед в Антеф: — Къде беше раната на главата ти?