Читать «Маската на Ра» онлайн - страница 11

Пренхое, най-младият сред писарите, отправи очакващ поглед към съдията. Амеротке бе негов роднина и младежът едновременно му завиждаше и му се възхищаваше. Трийсет и пет годишният Амеротке се бе издигнал до поста на върховен съдия в Залата на двете истини заради реномето си на ерудиран, проницателен, справедлив и почтен служител. Съдията изглеждаше по-млад за възрастта си — главата му бе обръсната, с изключение на кичур блестяща черна коса, провесен покрай дясното му ухо на плитка със златисти и червени нишки. Тялото му, увито елегантно в бяла роба с червен кант, бе мускулесто и гъвкаво като на атлет. В сравнение с него Пренхое се чувстваше неуютно в собствената си кожа — искаше му се да захвърли дрехите от потното си тяло, да излезе и да се изкъпе в басейна със свещената вода. Е, поне краят на разглежданото сега дело наближаваше. Амеротке бе предупредил Пренхое за очакващия ги тежък ден. Предстоеше обявяването на смъртна присъда!

Върховният съдия се размърда върху възглавницата. Светлината проблесна в златния му медальон със знака на Маат. Амеротке го опипа и насочи гневен поглед към затворника, овързан и коленичил пред него. После погледна надясно към тъжителите — мъж и жена на средна възраст, по чиито лица се стичаха сълзи. Встрани от тях бе разположена групата на свидетелите, сгушени между две колони. Амеротке пое дълбоко дъх. В дъното на залата чакаха служителите на реда, облечени в кожени поли и нахлупили бронзови шлемове. Бяха въоръжени с бойни тояги и щитове. Началникът им се открояваше сред тях — як и набит оплешивяващ мъж, далечен братовчед на върховния съдия. Вече всичко беше готово — изслушванията по делото бяха приключили, свидетелите бяха разпитани, клетвите бяха положени.

— В името на господарката Маат — Амеротке вдигна едната си ръка и се обърна към писарите — има ли някой сред вас, който да не е съгласен с присъждането на смъртно наказание? — устните на писарите останаха плътно притиснати. Неколцина поклатиха отрицателно глава: жестът на Пренхое бе най-красноречив. Роднината му пресрещна неговия поглед и леко се усмихна. Амеротке постави ръце върху миниатюрния олтар на богинята пред него. Пренхое пое дълбоко въздух: присъдата щеше да бъде произнесена всеки миг. — Батрет! — строго рече Амеротке и се приведе напред, загледан право в задържания. — Вдигни глава! — затворникът се подчини. — Сега ще чуеш присъдата си. Нека боговете ми бъдат свидетели. Ти си порочен и нечестив! Стореното от теб е мерзко и отвратително дело, то е ужасна воня в ноздрите на боговете! Ти си работил в Некропола, в Града на мъртвите. Задължението ти е било да подготвяш телата на умрелите за погребението и да помагаш в ритуалите на очистването, за да може Ка на мъртвия да отпътува към божествените селения. Това е огромно доверие, а ти си го поругал! — Амеротке посочи мъжа и жената вдясно, които сега плачеха на глас; после продължи: — Тяхната единствена дъщеря е починала от треска и тялото й ти е било предадено, за да го балсамираш. Но вместо това ти си го осквернил: послужил си си с мъртвата й снага за плътски удоволствия. И собствените ти колеги са те хванали на местопрестъплението. Всички в гилдията на балсаматорите са възмутени и ужасени от богохулното ти дело! И само заради доблестта им да те предадат в ръцете на правосъдието сега ще се отърват от върховната строгост на закона, който настоява те също да споделят наказанието ти! — Амеротке плесна с ръце към скупчените един в друг балсаматори и очистители, после отново заби гневен поглед в затворника: — Ето и присъдата: ще бъдеш отведен в Червените земи на юг от града, където сам ще си изкопаеш гроб и после ще бъдеш погребан в него жив! Присъдата ще бъде изпълнена веднага! — затворникът се замята и се разпищя, обсипвайки със сквернословия Амеротке, но мъжете от храмовата полиция го сграбчиха и повлякоха извън Залата на двете истини.