Читать «Три сестри, три кралици» онлайн

Замъкът Бейнардс, Лондон

Англия, ноември 1501 г.

Предвидено е да съм облечена в бяло и зелено, като принцеса от фамилията на Тюдорите. Всъщност приемам себе си за единствената и неоспорима принцеса от фамилията на Тюдорите, понеже сестра ми Мери е толкова малка, че може само да бъде доведена за малко на вечерята от бавачката си. Постаравам се бавачките на Мери да бъдат напълно наясно, че тя трябва да бъде показана на новата ни снаха, а после да си отиде. Няма нужда да я оставяме да седи на масата или да се тъпче със захаросани сливи. От пикантната храна ѝ прилошава, а ако се умори, ще започне да хленчи. Тя е само на пет години, прекалено малка за важни държавни събития. За разлика от мен: аз съм почти на дванайсет. Трябва да изиграя ролята си във венчавката; без мен тя няма да е завършена. Почитаемата ми баба, майката на краля, лично каза това.

След това каза нещо, което не чух съвсем добре, но зная, че шотландските лордове ще ме наблюдават да преценят дали изглеждам достатъчно здрава и пораснала, за да бъда омъжена веднага. Сигурна съм, че е така. Всички казват, че съм здраво и силно момиче, яка и набита като уелско пони, здрава като доячка, руса и светлокожа, като по-малкия ми брат, Хари, с големи сини очи.

— Ти ще си следващата — казва ми тя с усмивка. — Казват, че една сватба води след себе си друга.

— На мен няма да ми се наложи да заминавам толкова надалече като принцеса Катерина — казвам. — Ще идвам на гости у дома.

— Ще идваш — обещанието на почитаемата ми баба гарантира, че това наистина ще се случи. — Омъжваш се за нашия съсед и ще го превърнеш в наш добър приятел и съюзник.

Принцеса Катерина трябваше да дойде чак от Испания, на много мили оттук. Тъй като сме във вражда с Франция, тя беше принудена да пристигне по море, а имаше ужасни бури и тя едва не претърпя крушение. Когато аз замина за Шотландия, за да се омъжа за краля, пътуването от Уестминстър до Единбург също няма да е кратко — близо четиристотин мили. Няма да замина по море, не искам да пристигна измъчвана от гадене и мокра до кости, и ще идвам и ще си отивам от новия си дом до Лондон, когато поискам. Но принцеса Катерина няма да види никога вече дома си. Казват, че плакала, когато за пръв път видяла брат ми. Мисля, че това е нелепо. И толкова бебешко, че все едно го е направила Мери.

— Ще танцувам ли на сватбата? — питам.

— Ще танцувате с Хари — заявява почитаемата ми баба. — След като испанската принцеса и нейните дами ни покажат испански танц. Можеш да ѝ покажеш на какво е способна една английска принцеса — тя се усмихва лукаво. — Ще видим коя е най-добрата.

— Аз — прошепвам с надежда. На глас казвам: — Basse danse? — Това е бавен, надут „танц за големи“, който изпълнявам много добре, всъщност по-скоро ходене, отколкото танцуване.

— Галярда.

Не споря; никой не спори с почитаемата ми баба. Тя решава какво ще става в кралското домакинство, във всеки дворец и замък; почитаемата ми майка, кралицата, само се съгласява.