Читать «Новачката» онлайн - страница 2

Финалът обаче беше миналата година, след нощта, която прекара в „Плаза Хотел“, със старата банда на брат си, „Рейвс“. Снимка, запечатала напускането й на хотела само по бяла пухкава хавлийка за баня, се появи онлайн още на следващия ден. Тутакси плъзна невероятно отблъскващия слух, че е спала с всички от групата, включително с брат си… Отврат. Разтревожени родители веднага се раззвъняха в колежа, потресени от подобно безсрамие. В края на краищата, „Констънс“ си беше извоювал изключително благоприличен имидж и той трябваше да се брани!

Въпреки че Джени нямаше нищо общо с нито един, камо ли с всички от бандата на брат си, не си направи труда да отрече слуховете; прекомерният шум около нея сякаш й харесваше. Затова и когато седна пред директорката на училището, мисис Маклийн, в нейния патриотичен червено-бяло-син офис в града, Джени осъзна нещо много важно: да те изхвърлят оттук не е краят на света. Това е шанс за ново начало, за преоткриване… най-сетне можеше да стане такава, каквато винаги е искала — изтънчена, умела и недопускаща глупави грешки. А кое беше най-класното място за едно ново начало? Академията, разбира се.

За най-голямо раздразнение на баща си, който — Джени беше абсолютно убедена — искаше от нея да прекара живота си в техния апартамент, в техния квартал, завинаги и заедно с него — тя бързо намери и проучи няколко училища. Първото се оказа неописуема скука и явно се крепеше на свръхстриктни правила за поведение. По пътя за второто й предложиха хапче Екстази и тя поизгуби посоката, но третото — „Уейвърли“ — точно както третото легло за Златокоска, „Уейвърли“ й пасна идеално.

В интерес на истината, тя не успя да посети това място лично, защото изпусна всички срокове, позволи си творчески волности в попълването на молбата и в нейното подаване (малко след крайната дата), но затова пък разгледа хиляди снимки в Интернет, запамети имената на всички сгради и запечата в ума си картите на кампуса. Беше сигурна, че ще е перфектно.

— Преди бях от враговете на „Уейвърли“ — каза момчето, изваждайки книга от чантата си — „Свети Луций“. Нашето училище мрази вашето.

— О! — Джени възкликна, потъвайки по-дълбоко в седалката си.

— Шегувам се — той се усмихна и се задълбочи в книгата.

Тя забеляза, че на корицата пише „Тропикът на рака“ от Хенри Милър, една от любимите книги на баща й. Според Руфъс била забранена, защото представяла твърде правдиво и критикувала твърде безпощадно любовта и секса в Ню Йорк. „Здравейте, секс сцени!“ Джени почувства, че бузите й пламват. Тогава разбра, че се държи като старата и непохватна Джени, а едно беше сигурно — тя определено не й беше от полза. Зае се да изучава момчето внимателно. Не го познаваше и едва ли щеше да го види отново, така че защо да й пука какво би помислил той за нея? Така или инак в „Уейвърли“ щеше да е неотразимата, възхитителна Нова Джени — момичето, което е винаги център на вниманието. Но защо трябваше да чака дотогава, мигар не можеше да се превърне в нея още сега? Събирайки кураж, тя раздели кръстосаните си отпред ръце, разкри впечатляващата си гръдна обиколка, размер двойно Д, (която изглеждаше още по-внушителна при нейните метър и петдесет), след което подходи директно: