Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 26

Джеймисън се съмняваше, че Уитман на практика бе намерила изход. Но огромният антагонизъм на останалите го потискаше, така че тя му стана симпатична дори само защото разговаряше с него, вместо да го мрази.

— Моля ви, елате — настоя тя.

Джеймисън мислено пресметна времето, с което разполагаше. Щяха да минат още няколко седмици, преди „бавният“ товарен кораб с майката изуол и нейното малко да изминат хилядите светлинни години път до Земята. Той лесно можеше да отдели няколко дни и въпреки това да достигне Земята преди товарния кораб.

— Добре — съгласи се той. — Ще дойда. — После добави: — Правилно ли разбрах, че вие ще бъдете моят гид?

Тя се засмя. Зъбите й бяха ослепително бели.

— Нали не си въобразявате, че някой друг ще поиска да разговаря с вас?

Джеймисън си помисли, че май разбира гледната й точка.

6.

Очите го боляха и той мигаше непрекъснато. Летеше, стремейки се да държи в полезрението си проблясващия скафандър на своя гид. Вече съжаляваше, че бе дошъл до тази странна луна. По пътя дотук бе изучавал Междузвездната енциклопедия, а фактите там бяха очевидни. Между деня и нощта съществуваше огромна температурна разлика. Такива планетни тела просто не можеха да бъдат използвани от милионите хора, необходими за обслужването на една главна военна база.

Жената бе почти неразличима на фона на ослепително яркото слънце, което се издигаше все по-високо над фантастичния хоризонт, като че ли нарочно се държеше в светлината му.

Върху мрачната неприветлива земя на повече от миля под тях растеше рядка гора. Шарени скали, едрозърнест пясък и тук-там оскъдна трева, кафява и отблъскваща като рядката гора, изчезваха в далечината зад двамата души, които се стрелкаха в небето със скоростта на падащи звезди.

На няколко пъти Джеймисън забеляза стада високи пъстри тревопасни и веднъж далеч наляво долови проблясването на покрит с люспеста броня кръвопиец гриб.

Беше му трудно да види спидометъра, вграден в прозрачния шлем на летящата космическа броня, защото отдолу, към отопляваните с електричество дрехи, имаше втори шлем и слънчевата светлина се раздвояваше, преминавайки през двете бариери. Но сега, изпълнен с подозрения, той напрегна очи и въпреки че те се насълзиха, успя да види показанията. Устните му се свиха в тънка твърда линия и той натисна копчето на апарата за свръзка. Гласът му беше невъзмутим и твърд като мислите му:

— Госпожо Уитман!

— Кажете, доктор Джеймисън? — прозвуча в слушалките му гласът й и на Джеймисън му се стори, че ударението на „доктор“ е подигравателно и дори враждебно. — Какво има?

— Казахте ми, че това пътуване ще бъде петстотин двадесет и една мили или…

— Или около толкова! — Отговорът беше бърз, а враждебността — очевидна и преднамерена.