Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 104

Субпространството беше напълно безмълвно. Никакъв отговор. Накрая той се отказа от опитите да осъществи контакт, излезе и бързо инсталира уредите, от които щеше да се нуждае за своя експеримент. Околността приличаше на пустиня. Той изпробва оборудването, после си погледна часовника и внезапно паникьосан, реши да не чака повече и натисна един бутон. Източник близо до екрана започна да излъчва на много високо енергийно равнище — вариация на ритъма, на който рулът беше подложен в продължение на четири нощи. Джеймисън бавно се оттегли към лодката. Искаше още веднъж да се опита да се свърже с „Орион“. Изведнъж видя рула да се появява на поляната и да се насочва право към източника на излъчване. Джеймисън спря да види какво ще стане и в същия миг главната алармена система на спасителната лодка силно зазвъня. Звукът се понесе зловещо на крилата на ледения вятър. Радиото на китката му се включи с щракане, синхронизирайки се с мощната радиостанция в спасителната лодка.

— Тревор Джеймисън, тук е „Орион“ — каза бързо един глас. — Чухме по-раншните ви обаждания, но се въздържахме да отговорим. В околностите на слънцето Лиртис кръстосва цяла рулска флота. До пет минути ще направим опит да ви приберем. Междувременно не предприемайте нищо и незабавно се скрийте.

Джеймисън се подчини, без да разсъждава. В следващия миг забеляза някакво движение в небето — две тъмни петна, които застрашително нарастваха. Рулски бойни суперкораби. Прелетяха над него и последвалият вихър почти го откъсна от земята. Той се вкопчи отчаяно в корените на преплетения храсталак. Вражеските военни кораби направиха бърза обиколка, без да намаляват скоростта, и тръгнаха да се връщат. Джеймисън очакваше мигновена смърт, но огънят мина покрай него с гръмотевичен тътен. Лодката му! Бяха стреляли, по нея!

Появи се и трети военен кораб, но докато Джеймисън се напрягаше да различи очертанията му, той изви и отлетя.

— Вече не може да ти се помогне — включи се радиото на китката му. — Спасявай се. Нашите четири бойни кораба ще ангажират вниманието на рулската флота и ще се опитат да я изтеглят към бойната ни група, кръстосваща в близост до звездата Бианка и после…

Далечно лумване на огън в небето сложи край на съобщението. Измина цяла минута преди взривът да отекне в студения въздух на Лиртис III. Настъпилата след него тишина беше странна — не спокойна, а съдбоносна, пълна с неизмерима заплаха.

Джеймисън се изправи настръхнал. Беше се отървал на косъм. За останалото дори не смееше да мисли. От лодката му нямаше и следа. Цялата скала бе срязана и отнесена. Джеймисън очакваше това, но изненадата въпреки всичко беше вцепеняваща. Той се сви като преследвано животно и се загледа в небето. Там нямаше никакво движение; не се чуваше друг звук освен свистенето на източния вятър. Бе сам между небето и земята, едно човешко създание на ръба на бездната. Случилото се бе озадачаващо. Рулските кораби бяха прелетели веднъж над планината, за да преценят положението, и после се бяха опитали да го унищожат. Защо най-модерни бойни кораби бяха рискували да защитят неговия противник на тази изолирана планина?