Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 4

Не би могло да има друг град като този. Ако сте свръхчувствителни към тълпите, през лятото бихте могли да предадете богу дух от близостта до толкова човешки същества. От друга страна, ако не сте в състояние да понасяте самотата, вместилището на душата ви би могло да се препълни с ужас през дългата зима. Остров Мартас Винярд, на по-малко от осемдесет километра в югозападна посока, бе преживял израстването на планините и ерозията им, възкачването и снишаването на океаните, разцвета и смъртта на великите гори и тресавища. Динозаври бяха преминавали през Мартас Винярд и костите им лежаха пресовани в долните пластове. Ледници бяха идвали и се оттегляли, завличайки острова на север и изтласквайки го като ферибот пак на юг. В Мартас Винярд имаше вкаменелости отпреди милион години. Северната част на Кейп Код обаче, където се намираше моята къща, и сушата, която аз обитавах — онази продълговата свределообразна ивица земя, покрита с шубраци и дюни, която се извива навътре в себе си спираловидно в самия край на носа — тя бе образувана от ветровете и морето едва през последните десет хиляди години. А това от гледна точка на геологическото време не би могло да е равно на повече от една нощ.

Може би затова Провинстаун е толкова красив. Заченат нощем (човек би могъл да се закълне, че той е бил сътворен, докато е вилняла някоя ужасна буря), неговите пясъчни плитчини все още искряха призори с влажната девствена невинност на земя, изложила се за пръв път под слънцето. Десетилетия наред художници идваха да рисуват светлината на Провинстаун, правеха се сравнения с лагуните на Венеция и мочурищата на Холандия, но накрая лятото свършваше и човечето художници си тръгваха, и дългата, опърпана долна дреха на сивата зима на Нова Англия, сива като духа на настроението ми, се спускаше да погостува. И човек си спомняше тогава, че тази земя е само на десет хиляди години и че призраците тук нямат корени. Ние нямахме останките от вкаменелости на Мартас Винярд, за да потискат духа ни, не, нямаше какво да приюти нашите привидения и те се носеха по течението, гонени от вятъра по двете други улици на нашия град, които се виеха успоредно със залива, като две стари моми, тръгнали на разходка до църквата.

Ако това дава ясна представа как разсъждаваше мозъкът ми през двадесет и четвъртия ден, видно е, че бях склонен към самоанализ и мудни формулировки, че бях тъжен и преследван от мислите си. Двадесет и четири дни без съпругата, която обичате и мразите и от която несъмнено се страхувате, с гаранция могат да ви привържат към нея, както угарката сама по себе си е примката на пристрастяването. Как мразех само вкуса на цигарите сега, когато пак бях пропушил!