Читать «Азиатска вълна» онлайн - страница 9

— За кого да го определим? Спасителните лодки са разбити и отнесени в морето. Вие настояхте всички спасителни жилетки да бъдат хвърлени зад борда. Разрушихте радиото и не можем да подадем сигнал за бедствие. Изобщо, много добре прикрихте следите ни. Ние дори не би трябвало да сме в тези води. Нашето местоположение е неизвестно за останалия свят. Единственото, което ще научи Чанкайши, е, че „Принсес Доу Уан“ е изчезнал с целия си екипаж на шест хиляди мили южно оттук. Добре сте запланували всичко, генерале, много добре.

— Не! — извика Хуай. — Това не бива да се случи!

На Хънт дори му стана забавно, като наблюдаваше изписания по лицето на Хуай израз на гняв и безпомощност. Хитрият, шарещ поглед в тъмните очи на китаеца вече го нямаше.

Генералът отказваше да приеме неизбежното. Той отвори рязко вратата на командния мостик, втурна се навън във вилнеещата буря и видя как корабът се гърчи в предсмъртната си агония. Кърмата се изви видимо надясно. От пукнатината в корпуса излизаше пара. Той се спря на място и ужасен загледа как кърмата се отдели от останалата част на кораба с пронизителен звук от разцепване на метал. После всички светлини на борда угаснаха и той вече не виждаше кърмата.

Моряци се втурнаха нагоре и наизлязоха по покритите със сняг и лед палуби. Изплашени от убийствените вълни, които бяха разбили лодките, те започнаха да се щурат и роптаят, че не са им оставили поне спасителните жилетки. Краят настъпи толкова бързо, че повечето бяха заварени неподготвени. По това време на годината ледените води бяха не повече от нула градуса, а температурата на въздуха — минус петнайсет градуса. Обзети от паника, моряците започнаха да скачат зад борда, явно не съзнавайки, че само след минути ще загинат в студената вода било то от хипотермия, или от внезапното спиране на сърцето вследствие на шока, причинен от резкия спад на телесната температура.

Кърмата изчезна от поглед за по-малко от четири минути. Средната част на корпуса като че ли се изпари във въздуха, оставяйки дълго водно пространство между потъналата кърма и носовата част пред комина. Малка група мъже се помъчиха да спуснат единствената и отчасти повредена спасителна лодка, но в този момент една огромна вълна се изви над бака и с грохот се разби върху палубата. Мъжете и лодката изчезнаха под потопа и повече не се видяха.

Хванал здраво за ръка Кейти, Галахър я теглеше нагоре по стълбата и оттам по покрива на офицерските кабини към спасителния сал, окачен зад кормилната рубка. С изненада откри, че там няма никой. На два пъти те се подхлъзваха и падаха на леда, сковал покрива. Пръски, отвявани от халата, се набиваха в лицата им и ги заслепяваха. В бъркотията никой от китайските офицери или моряци не се беше сетил за сала на покрива. Повечето от тях, заедно с войниците на генерал Хуай, се бяха спуснали към единствената останала лодка или се хвърляха в злокобните води.

— Фриц! — извика Кейти разтревожена. — Оставихме Фриц в кабината!

— Нямаме време да се връщаме.

— Но не можем да го изоставим!