Читать «Дамата с карамфилите» онлайн - страница 8

Непрекъснато пристигаха все нови и нови гости. Влезе Дейвид Чешъм, авторът на пиесата „Лунна нощ в Аркадия“, в която Нанси щеше да играе, след него се появи Сам Бъртрам, прочутият Бърти, който беше едно от светилата на театралния свят, дължеше го на бляскавите си театрални постановки. Нанси посрещна и двамата с нескрита радост. Бъртрам кимна леко на Катрин. Изражението на лицето му показваше, че той изпитва силни приятелски чувства към нея, а погледът му говореше, че скоро ще се присъедини към нея, за да й прави компания. Младата жена му отвърна с усмивка. Тя познаваше Бърти от няколко години, често й се бе случвало да му доставя нужните декори за някоя постановка и ценеше високо открития му и весел характер.

Врявата ставаше все по-голяма. Сред общ смях Улрик рецитира една от поемите си, докато в същото време Нина Джордж импровизира на пианото съответстващия хумористичен съпровод.

Катрин започна да се отегчава, когато внезапно зад гърба й се разнесе глас, който се открояваше сред всички останали със спокойствието си и американския си акцент.

— Струва ми се, че вие и аз сме единствените разумни същества тук.

Младата жена се извърна изненадано. Пъхнал небрежно ръце в джобовете си, до нея се беше изправил някакъв висок и слаб мъж с бледо лице. На нейния любопитен поглед той отговори с лукава усмивка.

Непознатият бе тъмнокос, добре сложен и вероятно беше на около тридесет и пет години. Едва забележим белег прорязваше леко широката му горна устна, като придаваше на тясното му лице изражение на упоритост и студенина. Спокойната увереност на думите му не се понрави на Катрин.

— Мен ли имате предвид? — попита тя, като повдигна леко вежди.

— Освен ако не се смятате за разумна — отговори той.

— Тогава вие ще бъдете тук единственият и последен представител на разумното и страдащо човечество.

Той избухна във весел смях, а около очите му се появиха ситни бръчици.

— Аз съм поразен, мис Лоримър. Струва ми се, че вие сте още по-духовита, отколкото твърди Нанси. А ако й вярва човек, вие сте била забележителна в това отношение.

Катрин беше изненадана.

— Да не би да искате да кажете, че сте…

— Е, да! — каза той, като кимна леко с глава и се засмя сухо. — Аз съм Крис Мадн. О, не гледайте така разочаровано! Отлично знам, че не съм достоен за Нанси, но ще направя всичко, което е по силите ми, за да бъда достоен.

С несъзнателно движение Катрин пое ръката, която той й протягаше, и се помъчи да се съвземе от изненадата.

— Колко съм глупава! — възкликна тя. — Съвсем не очаквах, че Нанси ще се омъжи за американец…

— И аз не го очаквах — добави той със същия спокоен глас, — и през ум не ми е минавало, че ще взема за жена англичанка.