Читать «Дамата с карамфилите» онлайн - страница 5

Оттогава животът й коренно се промени. Сега тя ръководеше къщата „Антика“ на Кинг стрийт, Сейнт Джеймс и на Парк авеню в Ню Йорк и беше известна с добрия си вкус и голямата си опитност. Тя се ползваше с името на добра специалистка по старите стилове и по всички въпроси, свързани с декоративното изкуство и живописта. И може би бе най-известната жена в света, която се занимаваше с антикварство. Всичко това обаче пробуждаше у нея само мрачни мисли. Успеха си дължеше на силното желание и на желязната воля, с която бе надарена, както и на упоритостта си решително да пожертва всичко. За да се издигне, тя си бе наложила сурова дисциплина и тежки лишения. Тя си беше поставила за цел на всяка цена да успее, да стане нещо. Сега бе постигнала целта си, но уви, всичко й се струваше глупаво и безсмислено…

Телефонът на масичката до нея иззвъня. Катрин бавно вдигна слушалката. Обаждаше се майка й от кокетната малка вила, която преди пет години Катрин бе намерила в Уимбълдън.

— Най-после те открих!…

Дори по телефона старата госпожа Лоримър не пропускаше да упрекне дъщеря си, че е една изоставена жена.

— Чудя се как си си вкъщи? През целия ден се опитвах да се свържа с теб. Изглежда, че ти никога нямаш време да размениш няколко думи със старата си майка. Никога!

— Нали ти се обадих снощи? — запита Катрин сдържано.

— Да, но все пак… — отговори старата жена тъжно. — Ало, ало! Чуваш ли ме?

— Да, мамо, чувам те.

— Добре, не затваряй телефона! Имам да ти кажа куп неща. Почакай за миг. Всичко съм си записала. Къде ли са очилата ми? А, те били на носа ми! И тъй, нали ще дойдеш тук за уикенда с Нанси и годеника й?

— Да, може би…

— Добре, мила. Сега слушай! Бих искала да ми донесеш някои неща: прежда, захаросани бадеми, шоколадови пасти и един интересен нов роман. Не забравяй най-вече захаросаните бадеми, Катрин! Купи ми и паста аншоа. Обичам я с препечени филийки! Толкова е вкусна през зимните вечери с чай край камината! И друго, Катрин… Чуваш ли ме? Преждата да е сива тройка, трябва ми за новия шал, щях да забравя…

Катрин, която я слушаше търпеливо, се усмихна леко.

— Добре, мамо, заповедта ти ще бъде изпълнена.

— Заповед ли? И таз добра! — В гласа й веднага прозвучаха нотки на обида. — Упрекваш ме, че те моля да ми донесеш някои дреболии, които са ми необходими! Наистина, Катрин, начинът, по който укоряваш клетата си стара майка, преминава всякакви граници. Ако баща ти беше жив…

Обичайният намек за баща й накара Катрин бързо да се овладее.

— Не, мамо — прекъсна я тя живо, — ти не ме разбра.

Настъпи мълчание.

— Не ми се сърдиш, нали?

— Разбира се, че не, мамо.

— Добре!

Лека въздишка на облекчение премина по жицата.

— Впрочем, това е естествено. Чуваш ли ме?… Това нахално момиче от централата пак ще ни прекъсне! Лека нощ. Бог да те пази, мила! Не забравяй захаросаните бадеми…