Читать «Лабиринтът на отраженията» онлайн - страница 55

За щастие надписите са много големи и аз навреме схващам техния смисъл. Също така се сещам за разказа на Маниака за системите на сигурност във виртуалните бордеи.

Изборът е прост и аз се втурвам към въртящата се стъклена врата.

11

Тук е на мода стилът „ретро“. Масивна мека мебел, широки маси с издути гарафи, блюда с плодове. Брадатият мълчалив мъж в ъгъла изглежда като част от обзавеждането. Знае ли се, може и да е охранителна програма…

А по дървената стълба от втория етаж слиза тъмнокоса жена с дълга рокля. Прехвърлила е трийсетте и лицето й е толкова изписано, че едва овладявам изкушението да изплувам от дълбината и да я видя по нормалния начин. За да разбера как е успяла да си придаде толкова необичаен, човешки облик.

Жената се доближава до мен. И аз най-после разбирам смисъла на израза „зряла красота“.

Наистина е много зряла. В нея няма нищо от онази младост, характерна за Дийптаун. Нещо повече, изключено е да ти мине през ум мисълта за невинност или чистота. И слава богу, че не минава. Тази жена няма нужда от това.

Мълчи и се усмихва. Чувствам, че паузата се проточва, и измънквам:

— Здравейте…

Тя кимва:

— Добър вечер.

— Струва ми се, че вече е нощ — казвам аз.

— При нас винаги е вечер.

Какво пък, вече ще знаем.

— Наричайте ме Мадам — продължава жената.

— Аз…

— Не ми трябва да знам името ви. Съвсем не е задължително.

— Аз съм Стрелеца.

Тя кимва.

— Добре. Отбили сте се при нас по работа… — усмивка — или просто се криете от досадни приятели?

Неволно поглеждам към стъклената врата. Зад нея е тихо и празно.

— Не се притеснявайте. Дошлите при нас не се виждат едни други. Никога.

— Ако става дума за второто, явно ще трябва да си вървя? — интересувам се.

— Не. Ние винаги се радваме на гостите. Можете просто да поседите, да пийнете кафе или вино.

— Кафе — решавам аз.

Мълчаливият охранител се гмурва във вратата. Отивам при диванчетата, сядам. Мадам с усмивка се настанява срещу мен.

— Не ви ли разоряват подобни случайни гости? — питам аз.

— Няма нищо по-полезно от случайностите. Освен това ние си имаме правило — гостите са длъжни поне да прелистят албумите.

Гледам я с недоумение.

— Снимките на момичетата.

— А, да, снимките… — най-после загрявам. — Разбира се. С удоволствие.

Охранителят донася малко джезвенце с кафе, Мадам внимателно го налива в малките чашки. Слагам захар колкото да не е без хич и сръбвам една глътка. Кафето е силно и ароматно, парещо. Дори сънливостта ми отминава, сякаш наистина съм погълнал кофеин.

— Всички албуми ли искате да ви покажа? — пита Мадам.

Като че ли влага двоен смисъл в думата „всички“. Но все още загрявам бавно, така че кимвам. Мадам плавно пресича залата, взима от шкафа няколко дебели албума с кадифени подвързии в различни цветове, плавно ги слага на масата пред мен.

— Ако нямате нищо против, аз се оттеглям, Стрелец. Но в случай, че изведнъж… — усмивка — нещо ви заинтересува, повикайте ме.

— Добре — съгласявам се.

Вече на стълбите Мадам сякаш се сепва и добавя: