Читать «Лабиринтът на отраженията» онлайн - страница 205

Затворих очи.

Дълбината лежеше пред мен.

Черно кадифе, бездънна пропаст, пронизана от разноцветни нишки. Мъничкото кълбо на Земята, сложило нова премяна. Дълбината чакаше. Виждах искрите на самолетите, излитащи и кацащи от пистата, водовъртежите от информация, обработвани от компютрите, виждах далечните здания на Дийптаун. Само се пресягам — и съм вътре. Вече не са ми необходими машини.

Някъде наблизо, в самата сграда на летището, някой използваше компютъра не по предназначение. Влизаше в дълбината. За миг застанах зад гърба му и погледнах с неговите очи.

Това е моят свят.

Щедър и безграничен, шумен и нехаен. Човешки. Той ще стане по-добър, ще се промени заедно с нас, само трябва да вярваме в това. Да не блуждаем из лабиринтите, когато изходът е на крачка от нас. Да не се влюбваме в отражения, когато до нас има живи хора.

И може би следващият гост в дълбината няма да се превърне единствено в Неудачник, който не умее да стреля по хора.

Излязох от мрежата. На електронния часовник се смениха цифрите — точно десет е.

— А къде е червената роза?

Това беше най-страшно от всичко — да се обърна и да погледна Вики. По-трудно от всичките ми подвизи във виртуалния свят.

Това беше точно същото момиче, което бях нарисувал. Тази, която сутрин ми се усмихваше от екрана. Тази, която живееше в сънищата ми.

Само косите й са малко по-светли и по-къси, и очите не се смеят — в тях има уплаха… също като в моите сега. Но това е моята Вики. Притеснено до смърт момиче с джинси и яке, с чанта през рамо.

Когато сме се потапяли в дълбината, и двамата сме живели в истинските си тела. Най-хубавата маска на света е собственото лице.

— Тази роза още я отглеждат — казвам аз.

Вики леко се отпуска.

— Страх ме беше… да не ми обещаеш, че ще я нарисуваш.

— Не, изключено — прошепвам аз. — Край на рисуваните цветя…

Хващам я за ръката. Ще постоим за миг така, ще се погледаме в очите.

Преди да си тръгнем към нашия дом.

1

Термин, останал от Фидонет, приет по-късно и в Интернет. Буквалният му смисъл е „Не е по темата“, което в клубове по интереси е абсолютно недопустимо. — Бел.пр.

2

Това е истинското заглавие на играта, макар че правилното изписване на английски е „Combat“. — Бел.пр.

3

Алюзия с DOS-Navigator и Norton Commander. — Бел.пр.

4

Цитат от „Балада за борбата“ на Владимир Висоцки. Бел.Mandor.

5

А. С. Пушкин — „Евгени Онегин“, издателство „Хемус“, 1947 г., под редакцията на Х. Левенсон.

6

А. С. Пушкин — „На А. П. Керн“.

7

Л. Карол — „Алиса в огледалния свят“.

8

Л. Карол — „Алиса в огледалния свят“, превод Стефан Гечев, „Народна младеж“, София, 1969 г.

9

Гръцко правоъгълно наметало. — Бел.пр.

10

Лудити — участници в работническо движение в Англия през XVII — нач. на XIX век, които смятат, че машините са източник на бедствията на работниците и започват да ги рушат. — Бел.пр.

11

Боен строй на джуджетата в романа на Н. Перумов „Пръстенът на мрака“. — Бел.пр.

12