Читать «Лабиринтът на отраженията» онлайн - страница 18

В пет сутринта стигнал до края на играта. Чудовищата били победени. На каменната стена отпред излязло менюто и той с вик тикнал дулото на ловджийската пушка в думата „изход“.

Илюзията се разпръснала. Нашият човек седял пред кротко бръмчащия компютър, очите му сълзели, клавиатурата под вдървените пръсти била съвсем раздрънкана. Клавишът, който възприемал като спусък по време на играта, бил хлътнал.

Младежът изключил компютъра и заспал както си седял на стола. Дошлите на работа колеги видели, че целият е насинен.

Разбира се, никой не му повярвал, когато разказал за патилата си. Едва привечер, припомняйки си за случилото се, той се сетил за медитационната програма на Дибенко и заподозрял, че има нещо гнило.

След седмица треската обхвана целия свят. Загубите на корпорациите, с изключение на продаващите на пазара компютри и софтуер, възлизаха на милиарди — всички, от програмистите до секретарките, искаха лично да се разходят до киберпространството.

Благодарение на Дибенко програмата беше кръстена „дийп“ и започна своето шествие по света. Тепърва предстояха изследванията, в които се доказа, че към седем процента от хората са неподатливи на дълбината, а прекарването на повече от десет часа дневно във виртуалността може да доведе до нервни разстройства и псевдошизофреничен синдром. Оставаше един месец до първата смърт във виртуалността, когато възрастен мъж, чиито изтребител бил изпепелен по време на космическа схватка над планетата на разумни виолетови влечуги, починал от инфаркт както си седял пред компютъра.

Това вече не можеше да спре или уплаши никого.

Светът се потопи в дълбината.

„Майкрософт“, „Ай Би Ем“ и компютърната мрежа „Интернет“ създадоха Дийптаун.

Главното предимство на дийп-виртуалността бе простотата. Няма нужда да се изрисуват с подробности зданията и дворците, човешките лица и частите на машините. Само контури и дребни, познати елементи. Кафява, разделена на правоъгълници стена: тухлен зид. Синева високо горе: небе. Сини панталони: дънки.

Светът се гмурна. И нямаше намерение да се връща на повърхността. В дълбината беше доста по-интересно. Нищо, че оставаше достъпна не за всеки — интелектуалният елит се закле във вярност към новата империя.

Към дълбината…

11

Чак в полунощ успях да изчистя компютъра от картичката-вирус и опаковах получения файл — сега той ще изглежда във виртуалността като обикновена дискета. Главата вече не ме болеше, изобщо не ми се спеше. Кой от обитателите на Дийптаун спи през нощта?

— Вики, презареждане — изкомандвах аз.

Замисленото женско лице върху екрана се смръщи.

— Наистина ли?

— Разбира се.

Екранът леко помръкна, изображението се размаза. Компютърът запримигва с индикаторите на твърдия диск, започна да се презарежда. Машината ми е слаба работа, „пентиум“, но сърце не ми дава да я заменя с нещо по-добро. Старият кон не разваля браздата.